Майлс се събуди внезапно — посред бял ден, под брезентов покрив и пред котешко лице, което го зяпаше любопитно от педя разстояние. След като се успокои, че тежестта върху гърдите му не се дължи на нов и обезпокоителен здравословен проблем, той махна трикракото зверче от себе си и предпазливо се надигна. Главоболие тип махмурлук — налице. Умора — налице. Пискливи ангели — липсват. Повторната проверка потвърди липсата им, факт, който заслужаваше поне две удивителни в края на изречението, реши той. Изобщо, никакви измишльотини не населяваха полезрението му, а мизансценът наоколо, макар и безспорно странен, не се родееше с никой от личните му кошмари.
Бутна настрана одеялото и плъзна поглед по убежището на покрива. Изобщо не приличаше на замък, беше си просто плосък квадрат с два топлообменника, между които беше опъната брезентова палатка. Или обор. Или зоологическа градина. В добавка към хищната птица, която клечеше на стойката си — красива, наперена и със собственическото отношение на ворски лорд към всичко, което мърда под зоркия й поглед, — на очукани метални рафтове се кипреха клетките с черно-белите мишки в съседство с няколко стъклени терариума. Макар болшинството от обитателите им да се криеха зад грижливо аранжираната растителност, Майлс беше почти сигурен, че е видял костенурка. При отсрещната стена имаше три сандъка с накъсана мека хартия, които изпълняваха ролята на полози за кокошето население. Вейка, кафявата кокошка, още дремеше в своя. Майлс сведе поглед към въжето за простор, вързано около глезена му. „Да не би и аз да съм станал част от колекцията?“ Случвали му се бяха далеч по-лоши неща.
А ето го и колекционера. Джин, седнал на стола до кръглата масичка, се обърна с усмивка към него.
— А, събудихте се. Браво!
Видян без преобразяващия филтър на прецаканата от опиати мозъчна химия, Джин се оказа слабичко хлапе на прага на пубертета с права черна коса, която имаше нужда от ножици и гребен, с будни кафяви очи и типичните черти на местното население, продукт от смесването на основните раси, населили някога планетата. Ризата му беше възголяма, с навити ръкави и провиснала над торбести къси панталони. Безформени стари гуменки на бос крак допълваха тоалета му.
— Да ви направя ли закуска? — попита Джин. — Имам пресни яйца тази сутрин — цели три!
„Горд млад фермер“, помисли си Майлс. По всичко личеше, че яйцата ще заемат централно място и в собственото му непосредствено бъдеще.
— Малко по-късно — каза той. — Първо бих искал да се измия.
— Да се измиете? — повтори Джин, сякаш тази мисъл беше съвсем нова за него.
— Да ти се намира сапун? — продължи Майлс. — За депилатор няма и да питам.
Джин поклати отрицателно глава за депилаторния крем, после скочи, зарови из претъпканите рафтове и намери парче изсъхнал напукан сапун, пластмасов леген и един сивкав пешкир. Майлс развърза въжето от крака си с помощта на Джин, после му благодари за сапуна и другите неща, събра всичко в пластмасовия леген, заобиколи топлообменника, съблече се, коленичи пред работещия кран и успя да се измие, при това не само лицето, а косата и цялото тяло, като не пропусна да изтърка добре със сапуна стъпалата и коленете си. Последните бяха доста охлузени, имаше и синини, но признаци за инфекция не се забелязваха, което беше добре. Джин беше излязъл след него и зяпаше ококорено светлите белези, пресичащи торса му. Майлс навлече окъсаните си вмирисани дрехи, среса косата си с пръсти, завлече се обратно под навеса и се отпусна признателно на единствения стол, който младият му домакин му сочеше настоятелно.
Джин сложи метална тенджерка с вода на очукан походен котлон. Покривното царство на момчето очевидно беше обзаведено с неща, които водеха произхода си от боклукчийските кофи, но някои бяха истински попадения. Водата кипна бързо и Джин внимателно пусна в тенджерката безценните три яйца.
— Кафявото го снесе Вейка — уведоми Майлс. — Другите две са на Гали. Съвсем пресни са, от нощес. И имам сол!
Разтича се и нареди на масичката две пластмасови чинии, шишето за вода, пълно догоре, и половин хляб, който беше малко сух, но иначе отличен. После му довери с тих глас:
— Яйцата излизат от дупетата на кокошките, между другото.
— Да, знам — отвърна сериозно Майлс. — И ние си имаме земни кокошки и други домашни птици.
Джин се отпусна.
— О, добре. Някои хора не знаят и се разстройват, като им кажа.
— Някои хора си мислят, че Бараяр е примитивен свят — предложи в замяна Майлс.
Джин грейна.
— Имате ли си много животни?
— Да, обичайните внесени от Земята видове плюс местната екосистема. Макар че в местната фауна преобладават дребните животни и най-вече насекомите. По-големи същества има само в моретата.