След като приключиха със закуската, Джин се разшета енергично. Даде парченца месо на сокола, парченца хляб на пилетата, а мишките и обитателите на стъклените терариуми нахрани с други грижливо подбрани хранителни остатъци. Почисти клетките, изплакна грижливо купичките и наля прясна вода. Майлс остана впечатлен от пространните грижи, които полагаше за животинките си. А може би удължаваше процедурата, за да отложи неизбежния край на неговото гостуване? Така или иначе, подкрепил силите си и попрочистил главата си, скоро Майлс последва своя домакин към металната стълба.
3.
Влязоха през незаключена метална врата и Джин го поведе надолу по някакви стълби, оттам по обезпокоително тъмен коридор, после през сервизен тунел, който ги отведе в друга сграда. Тихите звуци, миризмата и по-доброто осветление подсказваха, че е обитавана. И наистина, след поредния завой се озоваха в просторно помещение с оборудване и мебелировка като на ведомствен стол. В помещението имаше хора, десетина, някои готвеха, други се хранеха. Всички се умълчаха разтревожено при появата им — с изключение на една млада жена, която разбиваше нещо с голям миксер. Щом видя Джин, тя му махна и му викна да сяда за закуска.
Джин поспря, явно разколебан от апетитното ухание, което се носеше откъм фурната, но после се усмихна и поклати глава.
— По-късно, Айко! Имам си гостенин!
Два етажа по-нагоре тръгнаха по коридор с много врати. Първоначалното предназначение на помещенията явно бе за офиси, но сега, изглежда, се използваха като леглова база. Майлс надничаше любопитно в стаите, покрай които минаваха — повечето бяха с отворени врати. Бяха оскъдно обзаведени, някои разхвърляни, други педантично подредени, но навсякъде вещите бяха стари и очукани — от онзи вид, който хората държат или прибират от улицата само ако перспективите им да се сдобият с нещо по-добро са нищожни. Повечето хора, които зърна, спяха в спални чували на пода или се занимаваха кротко с някакви свои неща. Онези, които не спяха, вдигаха сепнато погледи към Майлс. Макар да имаше хора на всякаква възраст, в огромната си част тукашните обитатели бяха стари. Може би по-младите и по-силните като готвачката Айко вече бяха излезли навън по работа?
Явно тукашната комуна получаваше достатъчно електроенергия и течаща вода, за да поддържа приличен стандарт на живот, но не и за луксове като работещи асансьори, да речем. Не се забелязваха признаци за наличието на нощни гърнета, стълбищата не съвместяваха допълнителната функция на писоари, не личеше обитателите да палят огньове в кошчета за боклук или легени. Само че откъде идваше електрозахранването и къде отиваха отпадните води? Дали обитателите си плащаха за комуналните услуги, или се бяха прикачили тайно към градските системи? Отговорът на този въпрос би разбулил в голяма степен загадката, но Майлс нямаше време да се занимава с това.
Качиха се на следващия етаж. Тук вратите бяха по-малко. Джин спря пред една в края на коридора и почука отсечено. Изчака минута, опрял рамо на стената, после потропа отново, по-силно.
— Да, да — чу се дрезгав глас отвътре. — Чувам. Какво си се разбързал толкова?
Вратата се открехна. Майлс сведе поглед на височина малко над собствения си ръст и видя сбръчкано лице, което се мръщеше насреща му.
— К’во става? — попита остро сърдитият глас. — А, ти ли си, Джин? Луд ли си да водиш непознати тук?
— С Яни го намерихме снощи — каза Джин. — Беше се изгубил.
Зачервените очи се присвиха.
— Какво, това да не е наркоманчето, дето Яни разправяше?
Майлс се прокашля, с пълното съзнание, че двудневната четина по страните му не работи в негова полза.
— Дрогиран, мадам, но не наркоман. Получих силна алергична реакция към медикамент, след което очевидно са ме ограбили и незнайно как съм се озовал в Криокомбите. Трудно намерих пътя към горния свят.
— Май не си тукашен.
— Не съм, мадам.
— Иска да използва комтаблото ти, Сузе-сан — обади се Джин.
Жената се намръщи още по-страховито.
— Не поддържа изходяща връзка. Само входяща.
Това едва ли беше вярно, реши Майлс, но нямаше смисъл да спори. Сузе-сан явно не беше във възторг от присъствието му. В тайна общност като тази, която държеше да си остане тайна, неканените посетители можеха да свършат зле. Вярно, че не беше видял яки момчета с престъпни физиономии сред местното население, но мускулите не бяха задължително условие за убийство — хитростта вършеше същата работа.
— Искам само да проверя новините, мадам. Докато не си върна портфейла и документите, нямам друг избор освен да разчитам на чуждата милост.