Майлс вдигна рамене.
— Бил съм на много планети, познавам всякакви хора. Сблъсквал съм се с различни обществени системи. Виждал съм и по-лошо. Е, Джаксън Хол, която реално се управлява от високотехнологичен и войнолюбив диктаторски режим с многобройна мутренска кохорта, поне не крие корумпираната си алчност зад маската на добри намерения, с които да привлича гласоподаватели, и в това има известен чар.
— Нека ти кажа нещо, млади човече. Демокрацията си има една мръсна малка тайна и тя е, че правото на глас не ти дава непременно и право на избор. — Сузе въздъхна. — Макар че допреди двайсет-трийсет години тук не беше чак толкова лошо. Имаше стотици криокорпорации, управлявани от различни хора с различни идеи, и конкуренцията гарантираше качество. А после някои се разраснаха достатъчно, за да прилапат останалите. Не заради общото благо на Кибу, нито заради благото на криоклиентите им или на друг освен големите алчни шефове, а просто защото можеха. Днес имаме само половин дузина големи корпорации и още толкова оцелели мъници, които са твърде малки, за да участват в играта.
— Джин те нарече секретарката Сузе — каза бавно Майлс. — На какво си секретарка?
Сбръчканото й лице, съживено за кратко от пристъпа на гняв, отново се затвори.
— На това място, някога. Беше малка корпорация от семеен тип и аз бях изпълнителен секретар на шефа. След това ни изкупиха… погълнаха ни и ни затвориха. Купиха ни не за да ни присъединят, а за да ни елиминират.
— Кой ви изкупи? „Бялата хризантема“?
Сузе поклати глава.
— Не. „Шинкава Перпетуум“. Макар че в известен смисъл може и да си прав, защото по-късно „Бялата хризантема“ ги глътна на свой ред. — Кривата й усмивка подсказваше, че намира в това някаква поетична справедливост, пък била тя и закъсняла.
— И как се стигна до тази ваша странна комуна?
— При смяната на собствеността много хора загубиха работата си. Както се сещаш, обикновените служители не получиха тлъсти обезщетения. Трябваше да идем някъде. — Тя се поколеба. — Други дойдоха по-късно.
— Изпълнителен секретар, казваш? Сигурно знаеш къде са заровени всички трупове.
Тя го стрелна с поглед, в който… се четеше страх? Страх у тази корава дърта вещица? Но преди Майлс да я притисне, Джин влетя в стаята с отрупан поднос в ръце. Освен обещаните кифлички, които ухаеха изкусително на канела, на подноса имаше картонена кутия с мляко, две чаши и… цяла термокана кафе! Майлс гордо устоя на неустоимия импулс да я изсмуче на един дъх и зачака домакинята да му сервира.
А тя не бързаше, проклета да е. Завлече се бавно до високия шкаф и се върна с четвъртита стъклена бутилка без етикет. Напълни до половина своята чаша с… алкохол, предположи Майлс, а после, след кратка пауза, вдигна въпросително вежди към него.
— Ти искаш ли?
— Ъъ, не, благодаря. Само кафе. — Изгълта жадно топлата напитка, достатъчно освежаваща и без добавки. Джин седна на другия въртящ се стол — дъвчеше доволно кифлички и се връткаше наляво-надясно, а столът скърцаше влудяващо. Сузе примижа и отпи дълга глътка от подсиленото си кафе.
Пак го гледаше сърдито и Майлс се зачуди с какво е успял да я ядоса точно когато му се струваше, че започва да печели доверието й. По всичко личеше, че тази жена не е просто късметлийка, докопала се до работещо комтабло, а нещо като лидер на тази странна тайна комуна.
— Джин ще те заведе в кафенето на Аяко — каза тя без предисловия. — Оттам можеш да се обадиш на приятелите си.
Джин изправи гръб и възрази енергично:
— Ама аз още не съм му показал как лети Жиро!
— Не може да остане тук, Джин.
Момчето посърна.
Ясно беше, че като отвлечен делегат на конференция Майлс й харесваше дори по-малко, отколкото като изгубил се турист със слабост към наркотични халюциногени. Реши да пробва друг подход.
— Дойдох на конференцията, за да науча нещо повече за местните закони и научни постижения, свързани с криониката, а вместо това ми хързулнаха апетитни предложения, свързани с бъдещите франчайзи на криокорпорациите. И изглежда, не съм бил единственият, защото след четиридневна обработка много от делегатите бяха готови да подпишат договорите още тук и сега. В известен смисъл нападението на екстремистите беше едно благополучно злополучие. Пратиха ме тук да направя пълен доклад за вашата крионична система, но явно са ми липсвали големи парчета от общата мозайка.
— Значи е най-добре да тръгнеш по следите им, нали така?
„А какво е твоето място в картинката?“ Истинска загадка, това поне беше сигурно.
— Всъщност сега, когато конференцията приключи, мога да разполагам свободно с времето си. Но още ден почивка след вчерашното изпитание не бих отказал, стига Джин да няма нищо против. Ще ми се обаче да пратя писмо на един приятел. Джин, ако ти дам указания, ще можеш ли да занесеш писмото в града и да го предадеш лично?