— Какво е станало с Терани? — питам аз.
— Знаем само, че е изпълнил обещанието си пред Франческо. През следващата 1499 година „Хипнеротомахия“ е публикувана от Алдус.
Ставам от стола, защото не ме свърта на място.
— От тогава до днес — добавя Пол — всички, които се опитват да я тълкуват, използват инструменти от деветнайсети или двайсети век, за да отворят ключалка от петнайсети век. — Той се обляга назад и тихо въздъхва. — До днес.
Настава тишина. От коридора долитат бавни, приглушени стъпки. Стоя потресен и гледам Пол. Реалностите на настоящето постепенно се завръщат, отпращайки Савонарола и Франческо Колона обратно на прашната книжна лавица в ума ми. Но странното, тревожно взаимодействие между двата свята не изчезва докрай. Осъзнавам, че по някакъв начин Пол се е превърнал в кръстопът между тях, във връзка, закрепваща парадокса на времето.
— Не мога да повярвам — казвам аз.
Баща ми трябваше да е тук. Баща ми, Ричард Къри и Макбий. Всички, които са се докосвали до тази книга и са жертвали по нещо, за да бъде разгадана. Това е дар за всички тях.
— Франческо посочва разположението на криптата спрямо три характерни точки от местността — казва Пол. — Мястото няма да е трудно за откриване. Дава дори размерите и пълно описание на съдържанието. Липсва само чертежът на ключалката. Терани проектирал специална цилиндрична ключалка за входа. Толкова е херметична, казва Франческо, че ще пази криптата от крадците и влагата, докато някой разгадае книгата. Непрекъснато обещава да включи в книгата чертеж на ключалката и инструкции за отварянето й, но всеки път се отплесва в приказки за Савонарола. Може би е заръчал на Терани да добави чертежа в последните глави, но Терани си имал толкова много тревоги, че пропуснал да го стори.
— Това ли търсеше при Тафт?
Пол кимва.
— Ричард казва, че в дневника на Генуезеца имало чертеж, когато го намерил преди трийсет години. Мисля, че Винсънт е задържал чертежа, преди да подхвърли останалото на Бил.
— Успя ли да го вземеш?
Той поклаща глава.
— Докопах само купчина стари записки на Винсънт.
— И какво ще правиш?
Пол започва да опипва за нещо под бюрото.
— Завися изцяло от Винсънт.
— Какво му разкри досега?
Когато отново се появяват изпод бюрото, ръцете му са празни. Пол губи търпение, бута стола назад и коленичи на пода.
— Той не знае за криптата нищо друго, освен че съществува.
Забелязвам по пода неясни извити драскотини, водещи към металните крака на бюрото.
— Снощи започнах да съставям карта на всичко, което казва Франческо за криптата във втората част на „Хипнеротомахия“. Мястото, размерите, ориентирите. Знаех, че Винсънт може да дойде да търси какво съм открил, затова прибрах картата там, където държа най-важните резултати от работата си тук.
Чува се метален звън и Пол смъква от най-вътрешния ъгъл на бюрото голяма отвертка. Лепенката, с която е била закрепена под плота, провисва в ръката му като увехнал плевел. Той махва лепенката, после завърта бюрото към нас. Предните крака плъзват по браздите на пода и изведнъж виждам вентилационната шахта. Четири винта прикрепват решетката за стената. Боята по тях е олющена.
Пол започва да развинтва решетката. Винтовете падат един по един. Той бръква в тръбата и изважда плик, натъпкан с книжа. Първият ми инстинкт е да се озърна дали някой не ни наблюдава през прозорчето на вратата. Сега разбирам защо стъклото е закрито с черен картон.
Пол отваря плика. Най-напред вади две стари, протрити снимки. На едната са той и Ричард Къри в Италия. Стоят насред Пиаца дела Синьория във Флоренция, точно пред Нептуновия фонтан. Зад тях малко неясно се вижда копие на Давид от Микеланджело. Пол е с къси панталони и раница. Ричард Къри носи костюм, но вратовръзката му е разхлабена и яката на ризата разкопчана. Двамата се усмихват.
На втората снимка сме ние четиримата — второкурсници. Пол е коленичил в средата на снимката. Носи взета назаем вратовръзка и размахва медал. Ние, останалите, стоим около него заедно с двама преподаватели и изглеждаме развеселени. Пол току-що е спечелил ежегодния конкурс за съчинение на Принстънското франкофонско дружество. Бяхме отишли да го подкрепяме, облечени като фигури от френската история. Аз съм Робеспиер, Джил е Наполеон, а Чарли с грамаден кринолин, който открихме в един магазин за карнавални костюми, изобразява Мария Антоанета.