Майки. Ако я слушаш, Чарли и улицата не може да пресече без пътна карта. Мисис Фрийман смята и трима ни за много лоша компания. Като се има предвид, че аз съм сирак наполовина. Пол — кръгъл сирак, а родителите на Джил се сменят кажи-речи всяка година, дори с общи усилия не можем да съберем толкова положителни примери, колкото си има Чарли под един покрив. И по някаква неизвестна причина точно на мен се е паднала ролята на персонажа с рогата и вилата. Ех, ако знаеше истината, мисля си аз. Моисей също е имал рога.
— Недей да го тормозиш — долита от стаята хъхрещ глас.
Мисис Фрийман се завърта бавно и величествено като земното кълбо.
— Том се опита да ме измъкне — добавя Чарли малко по-слабо.
Следва секунда мълчание. Мисис Фрийман ме гледа така, сякаш иска да каже: не се усмихвай, не е голяма заслуга да измъкнеш момчето ми от беда, в която сам си го забъркал. Но когато Чарли отново надава глас, тя ми заръчва да ида да си поговоря със сина й, преди да се е изтощил от усилията.
— И, Томас — добавя тя, преди да мина край нея, — гледай да не пускаш на момчето разни идеи.
Кимвам. Мисис Фрийман е единствената учителка, която изрича „идеи“ като неприлична дума.
Чарли лежи леко надигнат на болнично легло с нисък метален парапет от двете страни — не толкова висок, че да попречи на едро момче като него да се търкулне долу, но абсолютно достатъчен, за да пъхне някой санитар дръжка от метла под тръбите и да те прикове неподвижно. Болничните ми кошмари са повече от приказките на Шехерезада, и дори времето не е успяло да ги изтрие от паметта ми.
— Времето за посещения свършва след десет минути — съобщава сестрата, без дори да погледне часовника. В едната си ръка държи бъбрековидно легенче, в другата четка за прах.
Чарли я гледа как се отдалечава, после изрича бавно и дрезгаво:
— Мисля, че те хареса.
От шията нагоре изглежда почти добре. На ключицата му забелязвам яркорозово петно, но иначе просто ми се струва уморен. Най-сериозно са пострадали гърдите. Обвит е в марля до кръста, а от там надолу го покрива болничната завивка. Тук-там по марлята са избили гнойни петна.
— Ако останеш още малко, можеш да им помогнеш в смяната на превръзките — казва Чарли и отново привлича вниманието ми към главата си.
Роговицата на очите му е жълтеникава. Около носа му има влага, която навярно би избърсал, ако можеше.
— Как се чувстваш? — питам аз.
— Как изглеждам?
— Доста добре с оглед на обстоятелствата.
Той намира сили да се усмихне. Но когато опитва да погледне надолу към тялото си, осъзнавам, че няма представа как изглежда. Опомнил се е само колкото да разбира, че не бива да вярва на сетивата си.
— Някой друг дойде ли да те види? — питам аз.
Трябва му известно време, за да отговори.
— Ако питаш за Джил, не е идвал.
— Питам за когото и да било.
— Може би не си забелязал майка ми. — Чарли се усмихва. — Нали си е дребничка…
Надниквам през вратата. Мисис Фрийман все още говори с лекаря.
Чарли разбира погрешно тревогата ми.
— Не се тревожи. Той ще дойде.
Но сестрата вече е уведомила всичко живо, че Чарли е в съзнание. Щом Джил още го няма, значи изобщо няма да дойде.
— Хей — опитва се Чарли да смени темата, — мина ли ти от онова, дето стана там, долу?
— Кое?
— Знаеш. Приказките, дето ти ги надрънка Тафт.
Опитвам да си припомня. Бяхме в Института преди няколко часа. Сигурно това са последните му спомени.
— За татко ти.
Чарли опитва да се намести по-удобно и присвива очи от болка.
Гледам леглото и се чудя какво да кажа. Мисис Фрийман е изтормозила лекаря дотолкова, че накрая той я отвежда да продължат разговора си някъде насаме. Двамата изчезват зад една врата и коридорът опустява.
— Слушай — изрича глухо Чарли, — не позволявай на подобен човек да ти бърка в мозъка.
Типично за Чарли. На прага на смъртта да мисли за моите проблеми.
— Радвам се, че си добре — казвам аз.
Знам, че сега ще изтърси нещо мъдро, но той усеща как здраво съм стиснал ръката му и казва простичко:
— И аз.
Чарли пак се усмихва, после се разсмива.
— Дяволите да ме вземат. — Той поклаща глава. Гледа нещо зад гърба ми. — Дяволите да ме вземат — повтаря той.
Бълнува, мисля си аз. Но когато се обръщам, на прага стои Джил с букет в ръката.