Джос Стърлинг
Кристал
На сестра ми Джейн, с която заедно обиколихме Венеция на лодка.
Саванти — книга трета
Първа глава
Денвър, Колорадо
Вечерта, когато животът ми се преобърна, започна с един наистина великолепен десерт - малинов чийзкейк, полят с черен шоколад. Двете със сестра ми тъкмо бяхме пристигнали в Америка и се борехме с отвратителното изтощение след полета от Италия. Толкова бяхме уморени, че имахме нужда от кибритени клечки, за да държат очите ни отворени, а натежалите ни глави клюмаха и заплашваха да се откъснат от вратовете ни. От опит знаехме, че трябва да се помъчим да останем будни, докато дойде някакъв разумен час за лягане, в противен случай биологичният ни часовник никога нямаше да се приспособи Затова вместо да се строполим в леглата, както на мен ми се искаше, излязохме да вечеряме навън. Щом се налагаше да жертваме съня в името на каузата, поне заслужавахме по един превъзходен сладкиш за награда, и аз не се разочаровах.
По време на десерта Даймънд грижливо и без апетит правеше дисекция на своята порция, като взимаше съвсем по малко с лъжичката си. Аз отдавна бях излапала моя.
- Реши ли какво ще правиш утре, докато аз съм на конференцията? - попита ме Даймънд. - Можеш да слушаш от задните редове, но се съмнявам, че темата „Престъпления сред савантите - как да се справим с нарушителите?“ ще бъде най-забележителното събитие в живота ти.
Познаваше ме толкова добре. Можех спокойно да мина и без да слушам лекциите на шепа хора, надарени с изумителни извънсетивни възприятия*, които обясняват колко ненадминати са в решаването на
Събирателно понятие в парапсихологията. Към извънсетивните възприятия спадат ясновидството, телепатията. Б.пр.
световните проблеми. Започвах да се прозявам само при мисълта за това, а ако трябваше и да ги слушам, без да разбирам почти нищо от техните работи, вероятно щях да изпадна в кома.
- Може би все пак ще я пропусна.
- Едва ли те ще имат нещо против. - Даймънд се зарази от прозявката ми, но прикри своята в салфетката.
- Кои „те“?
- Нали вече ти казах.
Наистина ли щеше да си остави половината десерт недояден? Разгледах го замислено, като въртях с пръсти вилицата си.
- Така ли? Извинявай. Сигурно съм изключила точно тогава. Нали ме знаеш - дойдох с теб заради разходката.
Даймънд въздъхна. Беше вдигнала ръце от мен и вече не ме караше да се съсредоточавам върху нещата, които според нея трябваше да чуя, приемайки, че бях инат и слушах само тогава, когато на мен ми харесваше. Не им е лесно с мен на по-големите в семейството.
- Тогава пак ще ти повторя, защото на светските събития неизбежно ще се срещнеш с някои от участниците. - Гласът й както винаги беше безкрайно търпелив към мен. - Конференцията се организира от семейство Бенедикт - влиятелни саванти в Америка. Неколцина от тях работят към полицията.
- Значи това влиятелно семейство е помолило международния миротворец Даймънд Брук да бъде техния звезден лектор. - Усмихнах й се широко. - Късметлии са, че си приела.
- Стига, Кристал, не е така. - Даймънд изглеждаше очарователно смутена, когато похвалих брилятния й ум. - В обществото на савантите няма звезди, всички работим заедно.
Да бе, друг път. Оставете я какви ги приказва. На всички ни беше ясно, че тя беше необикновена. За разлика от мен. На тези екскурзии и обиколки аз бях просто носачът на Даймънд.
- И аз не знам още какво ще правя. Може би ще обиколя по магазините. - Остъргах и последните следи от шоколадовата заливка в чинията, а с остриетата на вилицата нарисувах завихрен водовъртеж. -Трябва да си купя нови дънки, а Денвър ми прилича на отлично място за изгодни сделки и много по -евтино, отколкото у дома. Поне за това ме биваше - умеех да пазарувам.
Заради лекомислените ми планове лицето на Даймънд доби загрижено изражение и чувствителните й кафяви очи се изпълниха с безпокойство. Последваха сестринските й напътствия - просто не можеше да се стърпи, макар че и двете бяхме толкова капнали, че клюмахме на масата.
- Кристал, нали разбираш, надявах се, че ще използваш следващите ден-два и сериозно ще се замислиш за бъдещето си. Подбрах цяла купчина с брошури на различни училища, така че да можеш отново да се явиш на изпитите. В хотела са, в куфара ми
Свих рамене. Не ми се говореше за бъдещето, не и докато все още усещах приятния вкус на шоколада.
- Ако пък не искаш отново да държиш изпитите, тогава защо не помислиш да изучиш някой занаят? Винаги си обичала модата и дизайна. Може да попитаме синьора Кариера дали ще има нужда от още един чифт ръце покрай карнавала. Ще ти бъде от изключителна полза да научиш как за кратко време се шият толкова много различни костюми. Знам със сигурност, че точно сега синьората е претрупана с работа, защото шие и облеклата за голяма холивудска продукция, която ще снимат във Венеция идния месец.