Тя протегна ръка и затъкна косата ми зад ухото.
Да, знам. Но аз не губя вяра.
- Ти от самото начало почувства, че Трейс е твоята сродна душа, нали така?
Тя кимна.
- Едва ли ще сбъркам, ако кажа, че изпитвам към Хав единствено жестока антипатия. Като куче и котка сме. Не се спогаждаме.
- Извинявай, но не можех да не попитам. Искам и ти да бъдеш щастлива като мен.
- Повярвай ми, няма да се зарадвам, ако по някаква прищявка на съдбата се окажа окована за Хав Бенедикт.
Даймънд слезе с мен във фоайето, за да си вземем довиждане. Отпървом не видяхме никъде шофьора ми, но после аз го забелязах да се изтяга на един стол пред рецепцията, отпуснал глава назад и затворил очи. Да, Хав наистина се оказа на висота - осъзнал важността да се регистрирам навреме за международния полет, той беше заспал.
Даймънд го разтърси леко за рамото. Имаше късмет, че тя беше с мен. Ако аз трябваше да се погрижа за събуждането му, щях да взема едно ледено кубче от бара и да го мушна във врата му. Имам странно чувство за хумор според сестра ми.
- Как... о, това си ти. - Хав се изправи, протегна дългите си ръце и разкърши раменете си. -Извинявайте, но изкарах цяла нощ, без да мигна.
Тръснах куфара си до краката му и останах доволна, че той побърза да ги отмести.
- Брей, какъв бурен социален живот водиш само! - Звучах като някоя вещица, но не можах да се въздържа. По някаква необяснима причина в негово присъствие цялото ми благоприличие се разхвърчаваше като вода, изтръскана от козината на някое куче.
Той ми се усмихна широко, развеселен от избухливия ми нрав.
- Бях нощна смяна в болницата.
Даймънд ме сръга да се държа прилично.
Хав работи като доброволец, защото смята да учи медицина.
Единственото нещо, което ми харесваше у Хав, беше, че и той изглеждаше безполезен като мен. Сега тази илюзия се пукна като балон.
- О, извинявай. Браво на теб.
- Няма нищо, скъпа. Радвам се, че успях да те заблудя. Нали разбираш, трябва да си поддържам реномето. Това ли е всичкият ти багаж? - Той изгледа скромния ми куфар. - В колко беше полетът?
Даймънд му съобщи подробностите, тъй като аз дадох признаци, че ще подхвърля нещо грубо.
- Тогава да тръгваме. До скоро, Даймънд. Ще се погрижа малката ти сестричка да хване самолета навреме. - Той нарами куфара ми на гръб като непалски носач, тръгнал да изкачва Еверест, и се запъти към колата си.
Целунах сестра ми набързо и хукнах след него. За първи път някой имаше по-дълги крака от мен и трябваше да го догонвам. Той захвърли куфара ми в багажника на джипа си, а после ми отвори вратата.
- Качвай се, Красавице.
Прекомерно милото му обръщение ме накара да се намръщя. Той на шега се обръщаше към всички жени с вариации на темата скъпа, съкровище, сладкишче, но досега не бях чула да нарича друг освен мен „Красавице“. Не ми хареса, че си прави шега на мой гръб, но не знаех как да му отвърна подобаващо. Ако му кажех „красавецо“, щях само да надуя още повече и без това прекалено надутото му его.
Затова се качих, но докато той сядаше зад волана, подготвих следващия си въпрос:
- Значи искаш да ставаш лекар, така ли?
- Ей, да не би да искаш да си побъбрим нормално? - Той подкара колата. - Да, искам. Стига да мога да си го позволя. Опитвам се да изкарам малко пари, за да мога да си платя следването. - Включи се в движението, като следваше знаците към летището.
Тогава нямаше да сбърка, ако намали разходите си за скъпите си модни дрехи.
- Мислех, че семейството ти е богато.
- Не, не сме богати. Само момчето чудо, Айвс, държи мангизите, а ние останалите няма да видим и цент, но той се опитва тайно да дава и на нас. Съжалявам, че ще те разочаровам, но ние сме съвсем обикновени трудови хора. През зимата родителите ми работят като ски инструктори, а през лятото отварят училището за рафтинг. Татко също отговаря за ски лифта. Ако успея да завърша, аз ще бъда първият лекар в семейството.
За кратко си го представих как се носи на обиколка през отделението, а подир белите краища на престилката му го следваха сестрите, които го боготворяха.
- Не знам какви са нравите ви тук, но в Европа лекарите трябва много да внимават как се обръщат към пациентите си. Никога ли не си чувал за политическа коректност 4 ?
Той се усмихна под мустак.
- Чувал съм, но мен ако питаш, това е просто едно завъртяно име на учтивостта.
4
Термин, с който се обозначава език, поведение или отношение, подбрани много внимателно, така че да не дискриминират и да не засегнат расата, религията, сексуалната ориентация, етническата принадлежност или физическите недъзи на определени групи хора.
Hey, Soul Sister, Train.