- Кой, moi? Да съм се забравил ли? Няма такова нещо. - Джеймс се усмихна широко.
- Покажете ми само как да ги съчетая, за да мога да дам напътствия на хората си в неделя как да облекат статистите.
Минахме в свободната стая на синьората, където лежаха карнавалните костюми. В основата си те представляваха рокля от осемнайсети век за жените, бричове и жакет от същата епоха за мъжете, върху тях се намяташе широко наметало, наричано домино, плюс маска и шапка. Именно маските правеха костюмите неповторими и точно в тях се проявяваше умението на синьората - беше ненадмината, когато трябваше да се измисли съвременен вариант на традиционните мотиви, като използваше градски теми като графитите или технологиите, за да създаде от старомодното нещо изключително ново. Но първо трябваше да ме напъхат в роклята, а това означаваше да навлека страховит брой корсети и фусти, за да докараме правилния силует. Роклята беше от червена и бяла коприна, избродирана със злато, и ми беше точно по мярка.
Лили ме накара да застана в ъгъла на стаята.
- Да, да, отлично! Джеймс иска дългите сенки на статистите да падат върху снимачната площадка. Чудесно ще се получи. Трябва да се извисяват над Стив като исполини. - Останах разочарована, когато научих от Лили, че любимият ми актьор бил висок само някакви си един седемдесет и пет. Оказа се, че повечето звезди били високи колкото него, защото камерата ги предпочитала така. - Я вдигни качулката. Така е още по-добре. А коя маска да бъде?
Синьора Кариера подбра една кървавочервена; една върху друга в нея се застъпваха думите Смърт, Грях, Опасност, Страст и така образуваха нежна дантела, която покриваше две трети от лицето ми.
Лили погали маската с върха на пръста си.
- О, искам и аз такава. В лоши дни ще я нося в офиса и така ще всея страх от Бога у момичетата ми в ателието. Хайде ела, да покажем и на Джеймс.
През следващия половин час те ме въртяха и мушкаха, докато не изкараха на бял свят потенциала на всеки един от костюмите. Дори ме накараха да облека мъжкото домино и маската, за да могат да видят общия ефект. Всички костюми бяха одобрени и тримата се понесоха на крилете на творческия ентусиазъм, докато умуваха какво може да се направи с дрехите. Без да смея да се обадя, аз също бях завладяна от всеобщото настроение и си припомних колко много обичах часовете по текстил в училище, защото като фокусник от плата можех да правя различни форми и линии, но нищо подобно на това тук по мащаби и бюджет.
По време на разкошната вечеря от местни миди, след които дойде ред на лазанята и зелената салата, Джеймс вдигна тост за домакинята:
- Синьора, вие надминахте очакванията ми Изработили сте всичко така, както ни го скицирахте, но сте прибавили и щипка вълшебство. Филмът ще стане фантастичен.
- Grazie tante*. Никога нямаше да се справя без помощта на асистентката ми. - И тя щедро посочи към мен.
Лили ме докосна леко по ръката.
- Кристал, ела на снимките в неделя. Ще бъдеш една от статистките. Няма да се налага да правиш нищо по-различно от това, което прави тази вечер, но просто изглеждаше превъзходно. Ръцете ме сърбят да те облека както му е редът. Какво ще кажеш, Джеймс?
BlackBerry-то на режисьора забръмча. Той погледна натам и провери съобщението си.
- Изглеждаше фантастично, Кристал! Непременно ела. Може да ти хареса. Има доста висене и чакане, но така е с филмите. Боя се, че сега ще трябва да тръгвам. Стив току-що е кацнал с хеликоптера си в хотела и иска да говори с мен - изглежда, пресата е пуснала някакъв слух. Благодаря ви за вечерята, синьора: срещата с местните е много важна, когато снимаш на жив терен. Въздушният мехур на света на киното може да попречи на човек да се докосне истински до мястото.
Синьора Кариера стана да го изпрати. Лили не тръгна с него, а остана и като отпи глътка вино, отпусна се назад с доволна, мила усмивка, точно като котарака Барози след обилна вечеря.
- Приятен човек - казах й и завих капачката на минералната вода.
- Така е, Джеймс е чудесен - Лили замислено завъртя един кичур от късата си коса. - В момента е напрегнат заради огромните суми, които са вложени в проекта, но никога не си го изкарва на хората си. Наистина ми е приятно да работя с него. - Унесеният й поглед бързо се концентрира върху настоящето и проблясна дяволито. - Твоята синьора също си я бива.
- Работяга е, това е вън от съмнение - усмихнах се аз.
- Но също и творец, когато стане дума за дрехи. Има много какво да науча от нея.
- Затова ли остана? Искаше да се посъветваш с нея?
Лили се засмя.