Телефонът ми иззвъня. Гласът на Даймънд изпращя в слушалката:
- Здрасти, Кристал, прибрах се.
- Даймънд! Добре ли пътува? - Бръснах една пайета от нокътя си, но тя се залепи на друг пръст. Отидох до прозореца, който гледаше към малкия мост и канала на задната уличка. Светлината се гънеше по тавана като покривало от надигаща се коприна, изрисувана на вълни.
- Отлично. Нямаше закъснения благодарение на боговете на авио пътешествията. Доведох и Трейс. Той реши да направи ергенското си парти тук, след като аз вързах сродните души на братята му за моето. Ще пристигнат другата седмица. Шефовете му бяха страхотни - пуснаха го в почивка за цял месец. Можеш ли да повярваш?
Помислих си, че в полицейския отдел в Денвър бяха достатъчно умни да си дадат сметка за ползата от брака на един от най-добрите им полицаи за първокласен миротворец.
- Много се радвам и за двама ви.
- Остават две седмици до големия ден! Решихме партитата да бъдат идния петък. Ти какво ще кажеш?
- Естествено. Какво искаш да направим за твоето?
Последва кратко мълчание.
- Но нали ти щеше да организираш партито. - В гласа на Даймънд се долови обида, тъй като все още не бях започнала подготовката. А трябваше ли? Мислех си да резервираме маса, когато денят наближи.
- Не се тревожи. Просто бях много заета. Но имам една-две идеи - Или поне щях да родя все нещо, докато се прибера вкъщи.
- Хъмф. - Чувах как Даймънд си мисли колко съобразителна била, че не ме помоли да свърша нещо по-сериозно за сватбата. Не съм искала да я разочаровам, но за пореден път ми беше доказано, че съм един непрокопсаник в семейство на даровиги хора. Красивите ми мечти за успех и новата надежда изгубиха малко от блясъка си. Кого заблуждавах? Дори едно парти за прекрасната ми сестра не можех да организирам, без да оплескам нещата.
- Ако имаш нужда от помощ, обърни се към Хав. - Даймънд не можа да скрие укора в гласа си. - Той ще организира вечерта на Трейс и е пълен с невероятни идеи. Разказа ми по време на полета - пътуване на яхта с шампанско, казино, водни ски по Канале Гравде.
- О, нима? Хав ще организира водни ски за брат си, така ли? - Виж ти! А аз си мислех за нещо като вечеря навън, а после да отидем на клуб, облечени в шантави костюми в ярки цветове. Но щеше да се наложи да вложа повече въображение.
- Всеки момент ще бъде при теб. Пратих го заедно с Роко. Това куче трябва да излиза по -често на разходка. Ако беше чула каква врява вдигна, когато се прибрахме! Та дадох на Хав карта и каишката на кучето, така че да се надяваме, че след около половин час двамата с Роко ще стигнат при теб, ако се изгубят само веднъж-дваж.
Хав се е завтекъл да ме види, след като току-що е пристигнал?
- Но защо му е да идва чак дотук?
- О, каза, че искал да види къде работиш. Аз и Трейс ще приготвим вечерята. Хайде, до скоро. Обичам те.
- И аз те обичам.
Пъхнах телефона си в джоба и забелязах, че двете синьори ме наблюдаваха с интерес.
- Даймънд е пристигнала - обясних им аз.
- Да, чухме. Ти ще организираш девическото й парти, така ли? - попита ме контеса Николета.
- Моминското парти - поправи я синьора Кариера.
Кимнах мрачно.
Старата дама цъкна с език при вида ми.
- Не се тревожи, Кристал. Аз ще ти помогна. Ще се погрижим да запомни тази вечер. Ще я направим много по- интересна от водните ски на този Хав Бенедикт, обещавам ти.
Беше чула разговора, така ли?
- Много по-интересна ли?
- О, да. На тези американци им дай единствено динамика, но само един венецианец знае какво значи истинска изтънченост. - Тя се потупа по едната страна на носа. - Сестра ти ще остане очарована.
- Благодаря ви. Спасихте ми живота. Сега Даймънд поне няма да ме убие затова, че съм оплескала всичко.
Шефката остана изненадана, че с контеса Николета бяхме толкова близки:
- Не знаех, че познавате толкова добре Даймънд, контесо.
- О, знаем се отдавна. - Старата дама махна неопределено във въздуха. Имаше предвид обществото на савантите, но синьора Кариера заключи, че бяхме далечни роднини.