- Да, опаковала съм всичко в кутии. - Синьората бръкна под щанда да намери поръчката. Хав ми намигна и бавно тръгна към другия край на магазина да разгледа наметалата на закачалките с костюмите. -Имам още няколко в ателието, които тъкмо довърших. Дай ми минутка, Лили.
Лили огледа хубаво от главата до петите посетителя ни и се примъкна близо до мен.
- Кристал, ти защо не ми каза, че в магазина ви идвали такива красиви италианци? Бих искала да отнеса онзи там с мен вкъщи, увит с панделка.
Изчервих се и се покашлях.
- Хъм... Лили...
Хав се обърна към нас и повдигна вежди.
Лили стисна ръката ми
- Не ми казвай - той разбира английски! Моля те, застреляй ме!
Хав се разсмя.
- Е, това вече би било срамно.
- О, мили боже! Та той бил американец! Ще потъна в земята от срам. Кристал, вземи едно наметало и го хвърли на главата ми Трябва да се скрия.
Разтърсих я, за да я вразумя.
- Не се притеснявай, това е само Хав. Сестра ми ще се жени за брат му след две седмици. Хав, запознай се с Лили Джордж. Тя изготвя костюмите за новия филм на Стив Хю, който ще снимат във Венеция тази седмица.
- Приятно ми е - Хав й подаде ръка. Тя се ръкува набързо с него, а сетне плесна с ръце поруменелите си бузи.
- И на мен. Не ми обръщайте внимание - имам ужасния навик да почервенявам като домат дори когато няма от какво да се срамувам. Все си мислех, че възрастта ще ме излекува. - И тя размаха ръце пред лицето си.
Синьора Кариера се върна с кутиите, които беше приготвила за Лили, и ги остави на щанда.
- Струва ми се, че това е всичко, Лили. Искаш ли да ги провериш?
- Ще надникна набързо. - Лили прегледа кутиите, като мънкаше одобрително. Хав стоеше над рамото й, за да разгледа маските. Тя вдигна една до лицето му. - Фантастично!
За маската ли говореше, или за Хав, зачудих се аз.
Лили върна маската обратно в кутията.
- Знаеш ли, Хав, ако искаш, можеш да дойдеш с Кристал в неделя. Колегите изпитват затруднения да открият достатъчно високи статисти, както иска режисьорът. Сигурна съм, че ще ти се зарадват. А и на теб може да ти хареса.
Съвсем себично бях приемала филма като мое лично преживяване и сега се надявах Хав да отклони предложението, но не. Той потри ръце.
- Хей, пристигнах във Венеция едва преди няколко часа, а вече ме канят да участвам във филм! Обичам го този град! - Последните си думи той отправи към синьора Кариера и напълно циментира репутацията си на неин любимец.
- Значи да приема това за „да“, така ли? - Лили прибра кутиите в една от огромните торби на магазина, украсена с карнавални маски. - Кристал знае къде ще снимаме. Но, боя се, че започваме в ранни зори. Гримьорите ще ви чакат в шест.
Хав ме изпревари и пръв стигна вратата, за да й отвори.
- Там ще сме!
- Благодаря ти за маските, Мария. А с вас ще се видим в неделя. - Лили профуча край нас и торбата се залюля наперено в ръката й.
Роко изхвърча от ателието, като се бореше с една дълга златна панделка. Синьора Кариера цъкна с език и с доста мъка го размота.
- Време е кучето да вечеря - рече ми тя на италиански. - Кристал, ще го заведеш ли у дома да го нахраниш, моля те? Трябва да погледна каква каша е забъркал вътре, преди да затворя.
- Разбира се, синьора. Хайде, Хав. Време е да си вървим. - Взех палтото си и вързах Роко на каишката.
- Лека нощ, синьора! - викна Хав и двамата излязохме от магазина.
- Arrivederci, Хав! - Ключалката щракна зад нас и кепенците се затвориха.
- Удивително е да работиш тук. - Хав тръгна в погрешна посока. Аз и Роко потеглихме към къщи и бигълът загледа печално през рамо, докато Хав разбра, че не вървим с него.
Сигурен съм, че дойдохме оттук - рече ми той, като ме настигна и посочи другата страна на моста.
- Възможно е, но има по-бърз начин да се върнем. Последвай ме.
През първите ми месеци във Венеция, талантът ми се оказа полезен, защото улиците тук бяха объркани като в заплетена мрежа. Но дори той не помагаше с неочакваните задънени улички или пък с онези, които свършваха при някой канал и така не позволяваха на човек да продължи по права линия. Само познаването на града решаваше този проблем. Много улички тук са толкова тесни, че хората трябва да се движат в нишка, но на картите са нарисувани като главни улици. На туристите можеше да им бъде простено, че се колебаеха, преди да поемат по някоя пътека, която във всеки друг град би ги отвела в нечия задна градина или до кофите за боклук. Бях доволна, че можех да покажа пред Хав познанията си и внимателно подбирах пътя си без нито една грешка, докато накрая излязохме на Моста на Академията, най -южният от трите над Големия канал.