Отведоха Хав в мъжката страна на палатката и тъй като той не говореше италиански, местните гримьорки, които бяха наели за филма, го дърпаха и бутаха да върви като дете накъдето си поискаха. Те се радваха, че такова красиво момче бе оставено на милостта им, а той изглеждаше малко смутен от вниманието им.
- Бъдете внимателни! - чух го да ги умолява той, когато го набутаха в един стол пред огледалото. Възклицанието му предизвика смях и аз заключих, че момичетата разбираха повече английски, отколкото показваха.
Когато дойде моят ред, гримьорката ми обясни, че ще ми сложи съвсем лек грим, тъй като лицата почти на всички ни ще бъдат скрити зад маските. Само на устните щяха да сложат кървавочервено червило, а на кле пач ите блясък.
- Но Лили ме помоли специално да те гримирам, тъй като ще си направиш няколко снимки, нали така? - Марина, гримьорката ми, поръси страните ми леко с руж. - Нищо тежко няма да слагаме. Само малко ще подсилим чертите, за да изпъкнат по-ярко. - Тя отстъпи назад, доволна от постигнатия ефект. - Хъм, Лили беше права - у теб има нещо. След костюмите иди при Паоло - отдел перуки и коса. Той знае от какво имаш нужда.
Върнах се при Хав в ъгъла, отделен за костюмите, които бяха направени с моя помощ. Двамата бяхме пристигнали заедно и затова костюмите ни бяха в тон един с друг: неговият се състоеше от жакет в потъмняло злато и бричове в същия цвят, пурпурна жилетка и пелерина, а моят обратното - имаше пурпурна рокля със златни акценти и златно наметало. Дадоха ми маската, която вече бях виждала - онази, изработената от плетеницата от червени думи. Неговата беше обикновена златна маска само за очите и му придаваше вид на първокласен ловък крадец.
Накрая дойде ред и на фризьора. И аз, и Хав имахме дълги коси, така че бяхме пощадени от необходимостта да носим перуки. Неговата коса вързаха на опашка с панделка и това завърши чудесно образа му на джентълмен от осемнайсети век. За моята им трябваше повече време, тъй като фризьорът искаше да я натрупа на главата ми в сложна прическа.
- Кристал, имаш фантастична коса! - възкликна Паоло, докато прокарваше пръсти през къдриците ми. - Такава плътност, такава структура. Дори няма да имаш нужда от уплътнители за онова, което съм наумил.
Той беше запазил една тиара за костюма ми и сега уви косата ми така, че тя се спусна от нея като някой пощурял водопад. После смекчи ефекта около лицето ми, като остави няколко кичура да се измъкнат, а една дълга къдрица се зарея надолу по врата ми и стигна до деколтето ми Накрая Паоло ме напръска със златен прашец и косата и кожата ми засияха едва доловимо. Щом си сложих и маската, заприличах на някакво екзотично създание.
Излязох иззад завесата и открих, че Хав ме чака на мястото за кафе. Когато го видях да стои равнодушно сред останалите момчета с перелината, наметната небрежно през рамото му, сърцето ми забърза. В сравнение с тези дрехи, днешните облекла са толкова прозаични. Той беше несправедливо привлекателен в костюма си - мистър Дарси* и дяволит бандит, събрани в една мечта. Но аз бих предпочела да ми изтръгнат ноктите на краката, отколкото да му го призная.
- Какво ще кажеш? - завъртях се в кръг, като се наслаждавах на непознатото усещане от тоновете фусти, кръжащи около краката ми.
Италианските статисти оправдаха очакванията ми и ме затрупаха с комплименти, превъзнесоха ме с нечувани хвалби, обещаха ми безграничната си преданост и всичко това с игривото пламъче в очите на професионални флиртаджии. Италианските мъже се учат да ласкаят жените още от раждането си. Без да разбира думите им, но все пак схванал същината им, Хав се намръщи.
- Хав? Каква е твоята присъда? - Почуках по маската. - За тази маска помагах и аз.
- Страхотна е - той погледна над главата ми
- А за мен какво ще кажеш?
Той насила върна погледа си върху мен.
- Сладкишче, сигурен съм, че и сама знаеш: изглеждаш толкова добре, че да те схруска човек. Но внимавай. Не ми се ще да се налага да тичам и да ти спасявам кожата, когато бъдеш засипана от почитатели. Нямам им доверие на тези момчета.
- Ей, Хав, ние сме свестни момчета! - възропта един дявол на име Джовани. - Няма да пипаме дамата ти. - Той ми смигна и пак мина на италиански. - Или поне няма, докато той гледа, така става ли?
Засмях се.
- Джовани, аз не съм негова дама. Той е... - Но какъв ми беше Хав в действителност? - Той е род нина.
Джовани сви вежди.
Г ерой от романа на Джейн Остин ,Г ордост и предразсъдъци“. Б.пр.
- Ах, още по-зле тогава. Трябва много, много да внимаваме, защото може да ни хвърли ръкавицата, ако поставим под съмнение честта ти.