- Какво каза? - Хав не беше разбрал и думичка от диалога ни.
- Джовани приема цялата тази работа с костюмите от осемнайсети век прекалено сериозно и очаква, че ще го повикаш на дуел, ако флиртува с мен. - Аз се ухилих широко на Джовани. - Саби или пистолети?
Лили ме приближи отзад и ме потупа по рамото. Сигурно беше дочула част от разговора, защото се усмихваше.
- Съжалявам, но дуелите са забранени. Опасни са за здравето и сигурността ви. Всички изглеждате фантастично. Момчета, бихте ли отишли при асистента по осветлението. Той иска да види как ще стои светлината върху костюмите ви. - Хав, Джовани и останалите момчета покорно се запътиха към снимачната площадка, която отчасти беше настанена под колонадата, ограждаща площада по края. - Кристал, ти ела с мен. Джо е приготвил фотоапарата си и има половин час на разположение.
Истински се забавлявах с кратката фотосесия с Джо. Той беше официален фотограф на продукцията и ролята му се състоеше в това да документира събитията за уебсайта и специалните приложения към DVD -то, но тъй като Стив Хю все още не беше пристигнал на снимачната площадка, Джо можеше да снима, каквото душата му поискаше. По произход беше шотландец, с обветрено, набръчкано лице, което щеше да подхожда на високопланински овчар, свикнал да присвива очи срещу северните ветрове. Цялото му внимание беше погълнато от работата, докато подреждаше кадрите според виждането си. Усещах, че за него се превръщам в абстракция - линии, сенки и светлини, които си взаимодействат с говдолите и дворците на фона зад мен. С мен се случваше същото, когато ми хрумваше някой дизайн, и тогава детайлите на заден план се размиваха, и виждах образа в неговата цялост.
Накрая Джо погледна часовника си.
- Съжалявам, Кристал, но днес само за толкова имам време. Очакваме Стив Хю да пристигне в единайсет. Беше невероятно търпелива с мен - родена си за това. Сигурен съм, че някои от снимките станаха чудесни.
- Благодаря ти, че ми отдели време, Джо.
- Удоволствието беше мое, уверявам те. Ако имаме време, ще се радвам отново да работя с теб. Може би трябва да опитаме с ежедневното ти облекло - ще се получи добър контраст със сегашния ти театрален вид.
- Ако смяташ, че ще мога да се справя - с най-голямо удоволствие.
Той ми стисна ръката.
- Значи, разбрахме се. Ще ти се обадя, когато разбера, че ми се отваря свободна пролука. Би трябвало да ми остане време на края на снимките тук във Венеция. - Той смени лещата на фотоапарата и хвърли поглед към канала да не би лодката на Стив Хю вече да се приближава.
- За къде заминавате после? - Реших да се помотая още малко с надеждата да успея да зърна моя герой.
- За Алпите. Там ще заснемем един дълъг епизод с много екшън, ще има хеликоптери и най -различни каскади.
- Уха!
- Да, сигурно ще е вълнуващо за зрителите после, но иначе подготовката на тези сцени е отегчителна, защото всеки детайл трябва да се изпипа много прецизно. - Джо се усмихна, като видя изражението ми. -Вече сама си видяла, че снимането на един филм е деветдесет и девет процента скука и един процент действие. Всички сме в ръцете на операторите и осветителите, но най- вече на режисьора. - Моторен грохот привлече вниманието му. - А, ето го и Стив. Нещата ще се задвижат, щом той стъпи на снимачната площадка.
Останах при Джо, за да проследя бялата моторница, която се плъзна до пристана. От начало не можах да видя Стив, но тогава разбрах, че той сам управляваше лодката. Знаменитата му руса коса се показа, когато върна капитанската шапка на лоцмана. Колко вълнуващо! Той скочи на кея и помаха на малката, но шумна група от фенове, събрали се в края на преградената с въжета зона, която градските власти бяха разрешили на компанията да използва за филма. Той се запъти към палатката за костюмите, която се намираше точно зад нас.
- Здрасти, Джо. Как си? - попита Стив, когато профуча край нас.
- Добре съм, Стив, не се оплаквам. - Джо продължи да снима, докато отговаряше.
- Страхотен костюм! - Стив ме беше забелязал. Не му беше никак трудно, когато представлявах едно крещящо изделие от златно и червено сред хора във всекидневни дрехи. - Всички статисти ли са облечени така?
Устата ми пресъхна, когато си дадох сметка, че говори на мен.
- Ъ...
- Стив, да ти представя Кристал. - Джо приклекна помежду ни и заснима мига, в който се запознах с моя идол. - Тя помогна да се ушият костюмите.
- Страхотно. Изглеждаш великолепно, драга. - Вниманието на Стив вече се бе насочило другаде. -Къде е Джеймс?
Един от асистент-режисьорите го улови под ръка и го отведе, а по пътя му даде подробна информация за сцената, която планираха да заснемат.