Джо видя слисаното ми изражение и се усмихна широко.
- Дишай дълбоко, Кристал. Отделът по костюмите ще ме уволни, ако срежа връзките на корсета ти.
- Той е... невероятен! - потупах се аз по гърдите.
Джо пъхна фотоапарата си в калъфа.
- Да, за актьор е прилично мил. Винаги помни имената, което говори добре за него.
Върнах се зашеметена в зелената палатка за статистите, където бяха приготвили маса с храни и напитки, за да се подкрепяме, докато ни повикат. Щом влязох, Хав се спусна отгоре ми.
- Къде беше? Вече бях започнал да се притеснявам, че си се отказала да участваш в снимките.
- Нищо подобно. Просто току-що се запознах със Стив Хю.
Думите ми бяха дочути от едно от другите момичета статисти.
- О, каква късметлийка! И как изглежда?
- Страхотен е! - и аз се престорих, че припадам.
Хав направи кисела физиономия.
- Чух, че бил нисък.
- На ръст е среден, но това е без значение. Той е съвършен. - Седнах внимателно на пейката, за да не смачкам костюма. - Не ми обръщай внимание, аз просто ще се насладя на мига. - И с един жест отпратих Хав. С гневни крачки той отиде в другия край на палатката, където няколко човека играеха на карти. Нали не ревнуваше? Или? Е, ако ревнуваше, щеше да му се отрази добре, тъй като обикновено той беше този, по когото припадаха момичетата.
Започнахме да снимаме филма чак в късния следобед, когато падна мракът. Режисьорът събра на едно място всички статисти, за да ни даде инструкции.
- Дами и господа - думите му се превеждаха от английски на италиански. - Нощта на Карнавала е. Трябва да си представите, че цяла нощ сте се отдавали на развлеченията, без да мигнете, а сега наближава часът преди разсъмване, най-тъмният и злокобен час, в който емоциите достигат своя връх. Вие не сте отделни личности, а символи на карнавала и значението му за Венеция. Ще ви разделя на групи. Двойката в зелено и черно ей там - вие сте Г невът. Искам да застанете до онази колона и да се престорите, че се карате бурно за нещо. Искам от вас да ръкомахате ожесточено и заплашително - вие сте италианци, няма нужда аз да ви уча как да се държите ексцентрично.
Италианските статисти се засмяха.
- Мъжете с черните наметала и маските с извитите клюнове - вие сте тръгнали на лов за жени, неспокойни, от онези типове, които си търсят белята и я намират. Ето това сте вие - Злина с главно З. Момичетата в сребристо и синьо да седнат на столовете и пейките ето там. Вие искате да привлечете момчетата за компания. Вие сте Изкушението. Дамата в бяло - ти си Самотата. Искам да се скиташ безцелно с трагично изражение, сякаш се каниш да се хвърлиш от някой мост. Червеното и златното, вие сте Любовниците. Искам да застанете на стъпалата и да изиграете романтична сцена между двама влюбени. Разбрахте ли ме?
Какво! Хвърлих бърз поглед към Хав. Беше толкова ужасен, колкото и аз. Нито един от двама ни не отговори.
- Червено и златно... О, това си ти, Кристал. - Тонът на Джеймс стана по-сърдечен, не така делови. -Ще можеш да се справиш, нали?
Шепотът зад гърба ми издаде, че останалите статисти бяха впечатлени, задето режисьорът се обърна към мен по име. След като бяхме стигнали дотук, пред нас имаше само един възможен отговор.
- Да, няма никакъв проблем.
- Чудесно. - Джеймс обхвана всички ни с остър поглед. - Внимавайте какво ще си говорите един на друг. Знам, че носите маски и това ви създава илюзията, че каквото и да кажете, няма да проличи, но светът е пълен с хора, които могат да четат по устните и те начаса ще ме затрупат с писма, ако излезете от роля. Никакви духовитости. Никакви разисквания какво ще има за вечеря. Решете каква ще бъде историята на образа ви и останете в него, докато не кажа „Стоп“.
Бутнах с рамо Хав.
- Нали нямаш нищо против? Искат от нас малко повече, отколкото очаквах. Лили ми каза, че трябва просто да стоим с внушителен ввд и толкова.
След шока, че се налага и да играе, Хав вече си беше върнал отчасти обичайната самоувереност.
Не, разбира се. Както сама каза - няма проблем. Имам добро въображение.
Заехме местата си за репетицията. Звездата все още не беше дошла на площадката и всички знаехме, че първо трябваше да направим сцената няколко пъти, за да бъдем готови, когато той се появи. С Хав застанахме на стъпалата и заехме пози според указанията на Джеймс, който стоеше зад редицата от камери. Не можах да се въздържа да не си помисля колко забавно щеше да е всичко, ако партньорът ми беше всеки друг, но не и Хав. С Джовани или някое от другите момчета всичко щеше да е на шега. Щяхме да обърнем всичко на смях и да устроим представление. Но някак не можех да усетя същата безгрижност, когато ръцете на Хав ме обгръщаха.