Той наведе главата си към мен.
- Чувала ли си за теорията за безкрайния брой светове?
На площадката изстреляха сух лед, за да направят мъглата преди зазоряване.
- Не. Какво е това? - Някога доближавали ли сме се толкова много един до друг?
- Това е едно от обясненията за вселената и как едновременно с нея някъде съществуват и всички останали.
Набърчих вежди.
- И това какво общо има с актьорската игра?
Той премести ръката си, така че тя обхвана гърба ми и се надвеси над мен.
- Просто си мислех, че според тази теория някъде съществува вселена, където аз и ти сме любовници и там всичко е истинско, а не игра. - Устата му закръжи над моята.
Навлажних устните си и усетих топлината от кожата му върху лицето си, макар че не ме беше докоснал.
- Стоп! Как се получи? - Джеймс оглеждаше осветлението за репетицията заедно с главния си техник.
Отдръпнах се от Хав, без да съм сигурна как да се приземя след свободното падане от прегръдката.
- Ако теорията ти е вярна, то тогава съществува и друга вселена, където ти имаш лилави точки, а аз зелена кожа.
- Така е. - Той ме погледна с присвити очи, като се престори, че ме равнява с камерата. - Да, зеленото ще ти отива.
Стив пристигна на площадката с антуража си от асистенти и появата му привлече погледите на всички статисти. Момичетата се оживиха, гласовете им се надигнаха, жестовете им станаха по - женствени. Момчетата се спогледаха един друг, свиха рамене и несъмнено се зачудиха какво толкова имаше Стив, което те нямаха. Аз можех да им кажа - харизма. На площадката имаше само още едно момче, което притежаваше естествената дарба да очарова хората, и то стоеше до мен.
- Как върви работата, Джеймс? - попита Стив със загрижен глас и тупна режисьора по гърба.
- Почти сме готови за теб. Искам да влезеш от онази арка ей там и да минеш през тълпата. Ще носиш ето това. - От масата с реквизита Джеймс му подаде една отворена бутилка шампанско. - Помни: героят ти е стигнал дъното, изгубил е вярата в себе си, в душата си. Статистите са олицетворение на твоите вътрешни демони.
Стиснах Хав за ръката и прошепнах:
- Ето затова тези филми са толкова добри - малка доза магически реализъм, втъкан в платното на сюжет от суров реализъм! Не е ли фантастично да видиш как се ражда пред очите ти?
Хав сви рамене.
- Аз ги обичам просто, защото има взривове.
Шляпнах го леко по корема.
- Пфу! Момчетии!
Той ме тупна по носа - в друг случай сигурно щеше да ми разроши косата, но сега не смееше да го направи, за да не ми развали сложната прическа.
- Пфу! Момичища!
- Така, дами и господа, този път ще снимаме. Стив, готов ли си?
От мястото си в далечния край на колонадата, звездата вдигна нагоре палците си.
- Пуснете мъглата... и камера!
Хав ме притисна до гърдите си, усмихна се в лицето ми, обърнато нагоре към неговото, и с пръст ме погали по очертанията на маската. В изражението му имаше нещо, което никога преди не бях виждала, нещо изключително нежно. Усетих, че пропадам в черните му очи, без изобщо да забележа, че Стив Хю тъкмо беше минал край нас.
Стив кой?
- Стоп! - Джеймс се надвеси над монитора, допрял глава до звездата на филма, и двамата тихо обсъдиха нещо около въздействието на сцената. - Така, дами и господа. Мъжете в черно, искам от вас да влезете няколко секунди по -рано, тъй като препречихте пътя на Стив. Докато той стигне до втората арка, искам да сте вън от сцената. Жените в бяло - отлична работа! Продължавайте в същия дух! Любовници, показахте нежност, но аз искам да видя страст! За бога, момче, целуни момичето! Помисли само - държиш в ръцете си красиво момиче, а аз съм ти дал извинението, което ти трябва, за да й залепиш една целувка! Какво чакаш? - Всички статисти се засмяха, а Хав само махна смутено с ръка, за да покаже, че е разбрал. -Хайде, снимаме отново. Заемете места си!
Сърцето ми биеше тежко - чувах го и се боях, че и Хав го чува. Да бях се сетила поне да лапна едно ментово бонбонче след последната ми чаша кафе. Бях се сковала цялата и си мислех само, че устата ми е голяма колкото самолетоносач. Сигурна бях, че ще оплескам романтиката и я ще си ударя носа в неговия, я ще се разсмея в неподходящия момент.
Хав беше доловил напрежението ми
- Шипнът. Всичко ще бъде наред. - Той ме погали по гърба в кръг. - Всичко е на ужким. Той е прав. Изглеждаш великолепно. Като принцеса. От няколко дни умирам да те целуна.
Казах си, че говори това само заради хората, които четяха устни, но камерата още не беше включена.