Той се усмихна широко.
- Просто ще накарам майка ти, Скай и Феникс да ограбят банката вместо мен.
Трейс изпъшка.
- Не отваряй дума за това, Даймънд. Трите заедно могат да направят могъщ отбор - мама вижда в бъдещето, Скай я бива да мести разни неща с ума си, а Феникс може да накара времето да спре. Биха могли да проникнат във Форт Нокс и никой няма дори да разбере.
При следващата ни среща трябваше да поразпитам по-подробно момичетата за способностите им -всичко това ми се струваше интригуващо.
- Спокойно, Трейс. Досега трябваше да си разбрал, че Даймънд си има малък, но процъфтяващ бизнес, така че няма да се наложи да връхлети с взлом в банката, за да си купи премените. Но на бъдещата ти балдъза, която се труди за една оскъдна надница, може и да се наложи да прибегне до отчаяни мерки.
По лицето му личеше, че Трейс не разбра дали се шегувам - човекът беше живял прекалено дълго сред престъпници.
- Спомням си, че в началото, когато заживееш сам, е трудно. Ако имаш нужда от нещо, Кристал, трябва да ни кажеш. - Той хвърли поглед към Даймънд, но тя му се усмихваше любящо.
- Няма страшно, капитане. Не можеш да си представиш колко находчива е Кристал. - Даймънд го потупа по бузата.
Уха! Двамата бяха толкова мила гледка.
- Точно така. Аз работя в ателие за костюми - сама ще си ушия дрехите и няма да счупя с тухла витрината на бутик „Версаче“
Хав дръпна купата със салата от брат си.
- Трейс, докато момичетата тук се занимават с рокли и други щуротии, ти защо не ми дадеш мерките си за костюма и другата екипировка, която ще ти трябва. - Хав поръси марулите със зехтин. - Лола много държи всичко да пасва точно.
- Лола ли? - изпищя Даймънд. Исках да я предупредя да не се хваща на въдицата, която Хав размахваше пред нея, но вече беше късно.
Хав си сложи малко пармезан и пипер.
- Страх ли те е, Даймънд? И има за какво. Това тук да не ти е училищен излет. Та аз организирам ергенско парти и мога да те уверя, че то ще завърти главата на Трейс. Може би Лола е много вещ спортен инструктор, но може би е екзотична танцьорка. Оставям на въображението ти да реши кое от двете.
Завъртях очи към Даймънд.
- А може би и двете. Според мен на мъжете това много би има харесало. Не се безпокой, Ди, Луиджи и неговата банда няма да ни разочароват. - В действителност Луиджи беше нисичкият, очилат готвач на контеса Николета, с когото обсъждахме менюто за петък, но за нищо на света двамата братя Бенедикт нямаше да научат това. - Той обеща да ни приготви нещо пикантно точно за вкуса ни.
- Ъъ... Кристал - Даймънд изглеждаше обезпокоена и ме накара да се запитам дали в стаята имаше някой, който наистина да ме познава. - Нали не си прекалила? Аз бях на моминската вечер на Мари и стриптизьорите там бяха стъпили с огромна крачка отвъд границите на добрия вкус.
Придадох си невинно изражение.
- О, разбира се, че не съм. Луиджи и компания ще бъдат самият образец на добрия вкус.
Даймънд вдигна вежди, но после ме видя, че й намигвам. Отпусна се назад в стола.
- Отлично. Искам вече да е петък!
Трейс и Хав се спогледаха продължително. И двамата знаеха, че Даймънд никога не би наела отбор от италиански еротични танцьори, но на мен ни един от двамата ми нямаше много доверие. О, как се забавлявах само! Наведох се напред и доверих на сестра ми:
- Предупредих Луиджи да не е нещо много люто. Подчертах, че всички до една сме дами с изтънчени небца, затова представлението трябва да е апетитно, но не прекалено пикантно.
О, мили боже! - Даймънд се плесна по лицето със салфетката.
Хав не ме изучаваше с подозрение. Дали не попрекалих с готварската метафора? Той ме ритна леко по крака под масата.
- Какво? - попитах го само с устни, докато Трейс и Даймънд потънаха в един от малките си, романтични разговори с полушепот. От деликатност към мен, не използваха телепатия, когато бях около тях.
- Люто, но не прекалено пикантно? Сладкишче, това не ти подхожда.
- Мисля за сестра ми - рекох превзето.
- Добре. Защото нали съм те целувал и знам, че ти си женският еквивалент на люто чили
Изчервих се.
- Шшшът!
- Че защо? Всичко е запечатано на лента и светът ще го види - погледът му падна на устните ми.
- Престани! - Боях се, че Даймънд може да забележи. Да се забъркам с девера й не беше най-разумното нещо, което можех да сторя за бъдещата хармония на семейните взаимоотношения. Но той сви рамене.
- Изглежда, не мога да се възпра. Може би трябва да звънна на Лола и да синхронизираме плановете си за петък. Явно, че ще имам нужда от нещо, което да разсее вниманието ми, за да не се поддам на изкушението.