Да не се поддаде на изкушението ли! Непокорното ми съзнание закрещя, макар да знаех, че това щеше да ми създаде много главоболия. Затова се фокусирах върху чувството на оскърбление - как можеше дори да си помисли, че една екзотична инструкторка по водни ски ще разсее вниманието му.
- Добре, обади се на Лола. - Озъбих му се широко аз, но без да се усмихвам. - Но помни едно, сладкишче: твоето парти може и да стане забавно, но моето ще бъде незабравимо!
В сряда Даймънд бе извикана по спешност в Рим, за да сдобри двама враждуващи саванти от едно семейство. Бяха си разменили писмени обвинения и страстите се бяха нагорещили опасно. Трейс и Хав я придружиха заради разходката. И това беше добре дошло, защото Лили се появи в магазина с предложение, което никой от тях нямаше да одобри.
- Кристал, ще ми направиш ли една огромна услуга? - нахлу Лили в магазина и попита още от вратата. Беше облечена в яркочервена блуза и пола, носеше сребърни обеци във формата на светкавици и сякаш изсипа хиляда волта електричество в спокойния ми работен следобед.
- Не знам, зависи какво искаш. - Захвърлих работата си настрани. - Винаги чета дребния шрифт, преди да слагам подписа си някъде.
- Мъдро момиче! - Лили се облегна на тезгяха. - Но ще ти хареса. Всъщност, аз ще ти направя услуга. - Тя вдигна захвърлената рокля - синя коприна, избродирана на ръка - която подгъвах. - Хубава е.
- За петък е. За моминското парти на сестра ми
- Мхм. Ще изглежда фантастично. Но най-напред на въпроса. Какво ще правиш довечера?
Чаках другите да се върнат чак късно вечерта.
- Нямам планове. Но предполагам, че синьора Кариера все ще ми намери работа.
- Тогава ще я помоля да те пусне рано днес. Имам мисия за теб.
- Звучи обещаващо.
- Стив Хю - нали го помниш? Красивият актьор, от който чак ченето ти увисва, с банкова сметка с размерите на Монако?
Усмихнах се широко.
- Май го забелязах.
- Той ще придружи мен и Джеймс на откриването на една изложба тази вечер. Агентът му мисли, че ще стои добре на образа му да го заснемат, докато се занимава с високо изкуство. Трябва му история, с която да отвърне на удара на някои неприятни статии за провалената му връзка.
- Ти и Джеймс ли?
Тя махна с ръка.
- Ние сме приятели - нищо повече. Нима не знаеш за приятеля му в Ел Ей?
О, извинявай.
- Та, да се върнем на Стив. Момичето на деня беше изпъдено, защото взела, че разказала на жълтите вестници някои подробности от връзката им срещу пари.
- Предателка!
- Точно така. И затова Стив има нужда от някое красиво момиче, което да хване под ръка довечера и да покаже, че вече е преживял раздялата и продължава напред. Момиче, на което може да се довери.
Дали Лили биеше натам, накъдето на мен ми се струваше, че бие?
- Аз не съм красива.
- Лошо си подбрах думите. Исках да кажа - поразително и необикновено. Но кажи - какво по-добро начало на кариерата ти на модел от това името ти да се свърже със Стив, макар и за кратко? Лицето ти ще излезе във всички клюкарски рубрики оттук до Сиатъл.
- Стив иска аз да изляза с него? - Изпитвах странна смесица от емоции - отчасти радост, отчасти ужас.
- Е... той всъщност не знае, че го уреждам точно с теб. - Лили ме тупна по носа. - Не се впускай в романтични мечти - това е само една среща, нищо повече от възможност. Той няма да се влюби в теб и да те отнесе в палата си в Холивуд. По-добре се прости с тези очаквания.
В действителност, аз не исках Стив да ме води никъде. Имаше само едно момче, което ме караше да си мисля за приказния край „и те заживели щастливо“, но името му не започваше със „С“.
- Да, знам добре това, Лили, но ми е малко обидно да открия, че съм просто име в списък, през който минаваш.
Лили се засмя.
- Ако това ще ти донесе утеха, ти беше на върха. Какво ще кажеш?
Дали да си вадя цяла вечер очите, като пришивам пайети, или да изляза в компанията на филмови звезди?
- Трябва само да се обадя на секретарката ми по светските въпроси, да за отложи срещата ми с Тейлър Лаутнър до вторник, да премести Робърт Патинсън за другата седмица, но при все това, май тази вечер съм свободна.
Благодаря ти! Ей сега ще уредя нещата със синьората и ще отидем да те облечем.
Погледнах дънките си и шарената си блуза.
- Да не искаш да кажеш, че няма да мога да дойда в този вид?
- Само чакай да видиш, Кристал Брук. Намислила съм нещо специално за теб.
Седма глава
- Не мога да оставя хората да ме гледат в този вид! - изсъсках аз на Лили, докато чакахме Стив и Джеймс пред театър „Феникс“. Входът с белите колони се извисяваше над нас като вратата към Олимп, пазена от изваяния и наскоро позлатен феникс, който висеше над стълбите. Организаторите бяха поставили тазвечерната изложба в пищното фоайе на операта и отвътре виждах вечерните рокли в ярки цветове на дамите да се смесват със смокингите на мъжете. Келнерите с бели сака лъкатушеха между групичките от ценители на изкуството и им поднасяха деликатни хапки и шампанско във високи чаши. Това бяха боговете на международната светска сцена; аз бях един незначителен, неканен гост, а всички добре знаем какво се случва, когато смъртните си имат взимане-даване с божествата. Придърпах ръба на роклята по-надолу - тя стигаше до средата на бедрата ми, а аз не бях привикнала да показвам толкова много от краката си. - Не съм облечена подходящо.