- Отлично. Хайде да вървим при другите гости. - Той ми предложи ръката си и аз я взех. Молех се да не разбере, че треперя на десетсантиметровите си токчета. За радост, фактът, че се извисявах над него, не го смути. - Е, разкажи ми за себе си. Лили спомена, че участваш като статист във филма. - Той хвърли поглед на отражението в стената от огледала, докато минавахме.
- Да, така е.
- Искаш да станеш актриса, така ли?
Това беше толкова далеч от амбициите ми, че не се сдържах и се разсмях.
- За нищо на света!
Той ми се усмихна бързо, а аз едва не си глътнах езика, когато поех взрива от кобалтовосините му очи. В живота харизмата му беше още по-очевидна, отколкото на екрана.
- Започвам да те харесвам все повече и повече. Момичетата, които мечтаят да станат актриси, са досадни като трън в петата, а аз непрестанно срещам такива. С какво се занимаваш?
- Шия карнавални костюми - нали знаеш, като маските и роклите, с които бяхме облечени през почивните дни. Това е венецианска традиция.
- Това е доста интересно. - Той ме потупа по ръката и аз си помислих, че жестът му показваше снизходителност - браво на вас, малките хора. - Струва ми се, че за пръв път излизам на среща с някой, който прави нещо с ръцете си. Излизал съм с жени, които правят сцени, разбира се, но никога с някой, който прави полезни неща - като костюмите. Излизам на среща с талантлива шивачка, значи имам скрита дълбочина, нали така? - Той ми намигна, за да подкопае сериозността на егоцентричния си коментар, но според мен вероятно мислеше точно това, което каза. Той ме поведе плавно през тълпата, а хората извръщаха глави, когато се спирахме край тях - слънчогледи, които следваха слънцето. Без да издава с нищо, че бе забелязал реакцията им, Стив ме отведе право при художника, на чиито творби трябваше да се възхитим. А досега не бях успяла дори да зърна изложените творения. Докато прекосявахме напряко през множеството, минах на сантиметри от една скулптура на измъчен клоун и улових една обезобразена балерина върху платно, опръскано цялото в боя, и заключих, че театърът беше темата на изложбата.
Стив подаде ръка на един дребен мъж, облечен в електриковосиньо.
- Здрасти, Себастиан, страхотно шоу, страхотно. - Не че беше видял нещо от него.
- О, Стив, ти успя да дойдеш! - Художникът се завъртя притеснено в малък кръг, а шампанското се плисна по пръстите му, когато премести чашата от едната си ръка в другата, за да се ръкува със Стива. Аз отстъпих назад, като внимавах да не изцапам роклята. - Колко мило само от твоя страна!
- Не бих пропуснал изложбата! Позволи ми да те представя на приятелката ми Кристал... ъм... Кристал. - Бузите ми пламнаха. Стив не знаеше фамилията ми, или може би беше я забравил. - Тя е моден дизайнер от Венеция.
Какво съм била?
Себастиан Пери (успях да разбера как се казва, благодарение на брошурата, която стискаше един от гостите) ме целуна, сякаш бяхме стари познати.
- Кристал, толкова ми е приятно да се запознаем. За коя марка работиш?
Не можех да продължа да се преструвам, че съм нещо, което не бях, дори ако това беше обичайният начин на действие за Стив.
- Мисля, че не сте разбрали добре, господин Пери. Аз работя при една шивачка на венециански костюми, карнавални костюми.
- Господин Пери! - изсмя се сподавено художникът. - Скъпа, маниерите ти са безукорни, но моля те, наричай ме Себастиан, иначе ще се почувствам сякаш съм на сто години. - Нервността му се беше разсеяла и той смигна кокетно на Стив. - Разбирам защо си избрал това момиче: кукличка е. - За първи път (и може би за последен) някой, който беше по-нисък от мен с трийсетина сантиметра, ме наричаше кукличка. Сърцето ми се стопли към него веднага. - Кристал, искам да науча повече за това, с което се занимаваш. Традиционните театрални умения като изработването на маски ми лежат на сърцето. - Той махна с пръст към друго платно, на което от разстояние изглеждаше като купчина посечени тела на участници в карнавала.
Но Стив вече ме дърпаше след себе си.
- После, Себастиан Сега трябва да отида и да привлека купувачи за картините ти.
- Върви, миличък, и ще съм ти задължен завинаги!
Стив вече се отдалечаваше. Хвърлих поглед назад и видях как художникът на шега се тупа по сърцето, за да разсмее малкия си кръг. Знам как се чувстваше - Стив беше човек на действието и можеше да накара сърцето на всеки човек да препуска.
- Откъде познаваш Себастиан? - попитах го и поех чашата с искрящото шампанско, която Стив успя да грабне от един поднос.
Очите на Стив блуждаеха из залата и търсеха най-добрия ъгъл за снимката във вестника.
- О, откъде познавам всички останали? Срещнах го на едно събитие, подобно на това тук. Купих си няколко от картините му, защото финансовият ми съветник каза, че цената им щяла да се качи.