От изложените творби аз реших, че харесвам художника повече от произведенията му.
- Къде ги закачи? - Опитвах се да си представя някоя от тези кошмарни картини, закачена на стената в малкия ми апартамент. Тъкмо бях свалила плаката на „Здрач“ и го бях сменила с Моне.
- О, съхраняват се в някъде в някой трезор. Нямам свой дом в момента, живея в къща под наем и имам няколко човека, колкото да я поддържат. През повечето време работя. Личният ми асистент се е усъвършенствал в стягането на куфарите. Здрасти, Мери, отдавна не съм те виждал! - И той се спря да разговаря за втори път тази вечер, а дамата се оказа журналистка от „Ню Йорк Таймс“ Аз останах по края на шоуто на Стив, а ситуацията ми се стори много позната. Не беше ли почти същото, когато бях в компанията на Даймънд в кръговете на савантите? Мисълта да се прочуя никога не ми се беше струвала толкова притегателна. Предпочитах хората да чакат на опашка, за да поговорят с мен, отколкото да бъда залепена като опашка за вечерта, за да придам блясък на образа му. Стив беше приятна компания, но след като спрях да боготворя с притаен дъх героя си, осъзнах, че той не се интересуваше нито от мен, нито от нещо друго - интересуваше се единствено от кариерата си. И защо трябваше да се интересува от друго? Цялата вечер беше попаднала в категорията „танту за кукуригу“
В главата ми започнаха да минават диви мисли Може и да бях паразит, но не бях безсилна. Ако исках да стана наистина зла, можех да объркам напълно малкото му пътуване във водите на общественото внимание. Представих си как се обръщам към следващия журналист и казвам: „Здравейте, аз съм Кристал. Знаете ли, че Стив обича да рита малки кученца и когато бил на десет, хвърлил хамстерчето на сестричката си в тоалетната и пуснал водата?“ Това щеше да е лъжа, но цяла седмица след това щеше да му се наложи да погасява слуховете, докато се забравят.
И щеше да заведе дело срещу мен.
Не че щях да кажа нещо толкова глупаво - просто се наслаждавах от усещането да флиртувам с ръба на пропастта. Хав щеше да разбере шегата. Отсега нататък, щом погледна новия брой на някое клюкарско списание и видя как приятелката на някоя известна личност го стиска за ръката, винаги щях да се питам дали не замисля камикадзе, за да стане реална.
Стив прекъсна за миг разговора си с местния кмет и погледан часовника си - една от онези играчки, които струваха доста скъпо. Моята „златна“ гривна се продаваше за двайсет евро. Питах се дали присъстващите щяха да усетят разликата? Сигурно си имаха бавачки, които ги учеха на подобни неща, още преди да са научили азбуката. Стив въздъхна и сложи ръка на раменете ми
- Много жалко наистина, господин Букари, но чакат Кристал на друго парти, а аз обещах да я придружа до там.
Кметът каза много ласкателно и много италианско, че красивите момичета винаги се търсят.
- Да, знам. Аз самият срещам трудности да я опазя от други мъже. - Стив целуна опакото на ръката ми и от устата му думите прозвучаха нарочно, сякаш двамата бяхме двойка.
Кметът ми хвърли един поглед.
- Та ти си Стив Хю! Няма да имаш проблем да опазиш приятелката си. Ако и ти имаш проблем, тогава за нас, останалите, няма никаква надежда! - Малката групичка около кмета се засмя на остроумието.
Изпълних ролята си и като се облегнах на ръката на Стив, придадох си подходящо захласнат вид за случая. И наистина, все още бях захласната по него, но само когато си представях екранното му присъствие, а не мъжа до мен. Какво говори това за мен? Повърхностна?
Върнахме се обратно в гардероба. Стив ме огледа от главата до петите и изражението му стана сериозно.
- Сложи си малко гланц на устните и без палто.
- Моля?
- За глутницата журналисти, захарче. Нали за това дойде?
Сигурно за това бях дошла, но краката ми не бяха студени, бяха станали ледени. Дали добре бях премислила всичко? Не. Оставих се Лили да ме принуди да участвам в това, без да ми даде време да помисля. Втурнах се да гоня някаква мечта, която не бях сигурна, че искам.
Без палто ли? Ще замръзна.
- Всичко ще свърши за минутка. Асистентът ми ще го вземе. - Той посочи един млад мъж, който седеше в стол край вратата и чакаше. Той изпълняваше едновременно две роли и беше също и негов охранител. - Джон, моля те, вземи палтото на госпожица Кристал.
- Брук, казвам се Кристал Брук.
Но Стив беше прекалено зает да проверява как му стои косата, за да ме чуе, но охранителят ми отговори.
- Ще се погрижа за палтото ви, госпожице Брук - рече той и ми се усмихна мило.