- Благодаря, Джон. - Приведох се по-близо - в негово лице усетих съюзник. - Той често ли върши такива постъпки?
- Непрестанно, госпожице. Но ще свикнете.
Засмях се и поклатих глава.
- Втори път няма да ме уловиш как оставям дупето ми да замръзне заради едната известност. Правя го заради Лили.
Охранителят ми се усмихна, но видях, че не ми повярва. Допусках, че в жадния за известност свят на Лос Авджелис думите му бяха равностойни на обета на закоравял пияница, който казва, че повече няма да докосва чашката.
- Готова ли си? - попита ме Стив, а в това време аз мушнах гланца в дамската си чантичка.
- Винаги готова!
- Пресата ще иска да научи името ти. Предполагам, че Лили вече го е дала на секретаря ми?
Така ли? Изобщо нямах представа как ставаха тези неща.
- Предполагам.
Стив обви ръката си около мен.
- Ще минем бързо през тях. Усмихвай се и се помъчи да изглеждаш така, сякаш сме добри приятели. Разбра ли?
Още една изигран епизод в живота му на актьор. Колко тъжно.
- Разбрах.
Излязохме от уединението на гардероба и се насочихме право към бурята от светкавиците на фотоапаратите.
- Ей, Стив, как върви филмът?
- Отлично, момчета, благодаря - отвърна Стив.
- Кристал, Кристал, погледни насам, съкровище!
Тъй като не очаквах, аз извърнах глава към посоката, от която дойде викът. Вече знаеха коя съм. Вероятно приличах на сепнат заек.
Усмихвай се, глупачке, рекох си аз.
Репортерите се нахвърлиха върху нас. Името ми отскачаше от всички страни като пинбол. Този път ръката на Стив наистина ми вдъхна увереност.
- Оставете малко място на момичето да диша! - пошегува се той.
- Стив, какво каза Джулиан, когато научи за новата ти връзка? - провикна се друг репортер.
Стив сви рамене.
- Защо не я попитате? Вижте, момчета, с Кристал трябва да тръгваме. Чакат ни.
- Кристал, какво ще кажеш за слуха, че ще правиш кариера като модел на „Пейдж 3“?
Какво!
- Истина ли е, че си на петнайсет?
О, боже.
- Не им обръщай внимание - прошепна Стив, а хватката на ръката му се стегна от гняв. - Търсят сензация. Джон, запомни кой зададе магарешки въпрос и го изтрий от списъка ни.
Тогава тълпата блъсна някого, той стъпи върху вълнистия шлейф и аз усетих, че роклята се сцепи, но съдирането не спря.
- Джон! Палтото ми! - извиках аз умолително и притиснах с лявата ръка долната част на гърба си.
Стив продължи да върви.
- Не спирай. Почти свърши.
Но на мен ми дойде до гуша от тази връзка между господар и слуга. Г невът ми умъртви обожанието ми към моя герой.
- Стив Хю, ако не искаш утре бельото ми да лъсне по вестникарските будки, спри веднага! - и аз се шмугнах под ръката му, и грабнах палтото от Джон, който бързаше да ме наметне с него. Той поне имаше хубав изглед към проблема. Наметнах палтото си, но с такъв замах, че да шибна най-настоятелните репортери през лицата. - Така. Сега вече можем да вървим.
Тръгнах с гневни крачки и високо вдигната глава напред. Един миг трябваше на Стив да осъзнае, че съм потеглила. Той се втурна да ме настигне, улови ме за ръката и ме завъртя към него.
- Беше великолепна, скъпа! - викна той силно, а сетне ми залепи една целувка по устните. Притисна се към ухото ми. - Сега ще трябва да избират какво да сложат на първа страница - това или превъзходното ти дупе.
Отпуснах се в ръцете му. Той не се опитваше да се възползва от мен в най-неподходящ момент, а се мъчеше да ми помогне.
- Благодаря ти - прошепнах му аз.
- За нищо - той потупа палтото на гърба ми точно върху оскърбителната цепка. - Не бива да се тревожиш - все едно е коя снимка ще изберат, и двете ще ме поласкаят.
Прибрах се в безопасния уют на стаята си в десет и трийсет и половин час по-късно чух Хав, Даймънд и Трейс да влизат. Вече бях признала пред Лили за злополуката с роклята, но тя ми каза, че това е без значение - стигаше да споменат в снимките, че почти са я свалили от гърба ми, след като са я раздрали. Според нея цялата история със Стив и сцепената рокля била много вълнуваща и ще помогне на дизайнерите да направят някои промени в линиите на моделите си.
Но за мен историята не беше никак вълнуваща. По-скоро се чувствах като голямото парче месо, което дават на животните в зоологическата градина на закуска. Ако можех чрез някакво вълшебство да изтрия всички дигитални снимки с мен, бих направила магията. Но знаех, че вече е прекалено късно и фотографиите се разпространяват по света. Бях проверила в интернет - още не ги бяха качили, но нямаше да е за дълго. Потърсих и други подобни гафове със съдрани дрехи на богатите и известните, за да се утеша, и намерих няколко далеч по-смущаващи от моите.