- О, Стив изобщо не засенчва Хав. Като за начало не притежава неговото чувство за хумор.
- Така ли? - Феникс едва се сдържаше да не се разсмее. - Хав е по-добър от един първокласен актьор? А той знае ли ти какво мислиш? Защото това може да го поуспокои малко и да го накара да спре да се държи като идиот заради няколко снимки.
- Ти... да не мислиш, че ревнува?
- За бога, сладкишче! И още как! - Тя възпроизведе провлачения говор на Хав и аз се усмихнах.
- Но ние не сме. сродни души или нещо подобно. Аз не мога да общувам с телепатия, затова никога няма да намеря своята.
- О, Кристал, това е ужасно. - Скай изглеждаше наистина разстроена заради мен. - Знаехме, че се чувстваш зле, и затова не използваме телепатия, когато ти си наоколо, но нямах представа, че е толкова лошо.
- Боя се, че е така. Аз съм некадърен савант.
В очите на Феникс проблесна гняв.
- Кристал Брук, ти не си некадърна! Никога вече не наричай себе си така!
- Добре, добре - засмях се и вдигнах ръце, за да се предпазя от нея. - Разбрах. Но все още не работя с пълна пара. Хав мисли, че има нещо нередно. Ако след сватбата още ми говори, може да опита да оправи не щата.
Новината ободри Скай.
- Искам да ти кажа, че дори да сипе обиди отгоре ти, той иска да те излекува. Той е лечител до мозъка на костите си!
Уха, ето това вече е нещо.
Феникс дръпна списъка с плана от ръцете ми
- Хайде да се залавяме за работа. Какво искаш да свършим за теб?
Девета глава
- Кристал, извинявай, че се усъмних в способността ти да организираш едно фантастично моминско парти. - Даймънд се облегна на балкона на контеса Николета, койго гледаше към градината, опасана със зидове. От двете страни на пътеката като часовои се възправяха кипарисите - почетна стража от частното пристанище, на което пристигаха и последните гости, а смехът им стигаше до нас, докато чакахме да ги посрещнем. Сестра ми изглеждаше прекрасно в сребристата вечерна рокля и нашата булчинска диадема. За себе си бях ушила небесносиня рокля без презрамки, така че и аз се чувствах доста специална, макар че ми беше малко студено.
Внимание: да ушия нещо с ръкави за другия път, когато ще ходя на зимно парти.
- Всичко стана много лесно, когато и контесата се включи. Впрочем, каква е нейната дарба? Не знам почти нищо за нея.
Даймънд взе да си играе с гривната и камъните уловиха огъня от факлите, които лумтяха ярко в пръстените от двете страни на главния вход. Откритите пламъци придаваха на мястото привкус от отминал свят, който отиваше отлично на ронещите се камъни на имението. Всички сгради във Венеция се разпадат заради морския климат. Домакинята ни и други подобни на нея собственици винаги е трябвало да водят битка с времето, за да видят кой ще спечели: ремонтите или разрухата.
- Знам, че е могъщ телепат, но у мен остава впечатлението, че вече не използва дарбата си много често. Има син, струва ми се, също савант, и внуци. Твърди, че вече е престаряла, за да се занимава с това, и оставя телепатията на по-младите. Веднъж ми каза, че положението й във Венецианското общество я удовлетворява, а за него не й трябва дарбата на савант, само разумни инвестиции, които с развитието на световната икономика са работа, запълваща ежедневието от сутрин до вечер.
Много ми харесваше отношението към живота на контеса Николета. По-късно щях да я попитам какво можех да направя, ако и на мен не ми се „занимава“ с дарбите на савантите. Макар да притежаваше дарба, тя живееше без да я използва и опитът й можеше да ми помогне в моето необичайно положение.
- Ей, Даймънд, това е просто.... Просто невероятно! - провикна се Ана, една от най-близките приятелки на Даймънд. Тя взе набързо стъпалата и прегърна силно сестра ми - Поздравления!
Благодаря, но всичко е благодарение на упоритата работа на Кристал - рече Даймънд щедро.
Ана ме целуна по бузите.
- Да имах и аз сестра като теб. Моята е още в пелени
Връчих на Ана маската и украшението й за коса.
- Ето, това е за теб.
- О, прекрасни са! Това ще е най-страхотно парти на всички времена! - И тя забърза към салона, за да нагласи бижутата си.
Всички гости бяха еднакво възбудени от необичайните накити за партито. Синьора Кариера остана назад и остави за мен похвалите, но аз я виждах как хвърля доволен и професионален поглед на ръчните ни изделия. Моята работодателка сияеше в огромна емералдовозелена рокля със сако в същия цвят. Тя вече се беше сприятелила с майката на младоженеца, Карла, която въпреки многото воали изглеждаше прекрасно в червената си рокля за фламенко, припомняйки си своя латиноамерикански произход. Скай беше облечена в синя рокля, но по-тъмна от моята, а Феникс гореше в искрящооранжево, което стоеше много добре на кадифения цвят на кожата й и тъмната й коса.