Тя стоеше сам-самичка на входа на Парадната зала, преградена от останалата част за вечерята.
Той се отправи към нея. Едва се сдържаше, за да не затича. Сърцето му се разтупкваше бясно при мисълта, че бе намерил принцесата, подходяща за женитба.
Тя го наблюдаваше — тази жена, за която може би щеше да се ожени. Чужденка. Може би той залагаше бъдещето си. Та тя бе само една непозната.
Красива непозната — но тя не бе неговата забавна и весела Пейдж.
Забави крачка, когато чувствата му отново се засилиха.
Когато най-накрая стигна до Елеонора, той каза:
— Altesse — после повтори на английски език: — Ваше височество — и протегна напред ръка. Тя положи ръката си в неговата и той се наведе, за да целуне меката й гладка кожа. Парфюмът й му напомни за екзотични пътешествия и страстни нощи.
Той затвори очи само за миг. Не усещаше аромата на бебешка пудра.
Бързо поведе принцесата, уплашен, че тя можеше да усети тъжното му настроение. Тя направи елегантен реверанс и каза с лек, задъхан глас:
— Ваше височество.
Той я погледна, когато тя се изправи. За нещастие, тази част на залата беше още по-тъмна.
В мрака очите й, изглежда, притежаваха необичайния златист оттенък на зеленото. Те го гледаха с неописуемо вълнение, сякаш тя считаше бала за шега, която двамата си споделяха.
В нея имаше нещо познато. След миг той осъзна какво бе то; тя му напомняше за Пейдж.
Но тя не можеше да бъде Пейдж. Не носеше очила. И нещо повече, той бе забелязал, че докато вървеше, тя се поклащаше съблазнително. Тя винаги изглеждаше самоуверена, дори когато бе спокойна — нещо, което никога не бе забелязвал у Пейдж.
Позитивно мислене, си каза той. Неговата упорита историчка нямаше да се появи на бала. Така му бе казала тя.
Неговата историчка? Думите отекнаха в главата му. Тук, изправен всеки момент пред трудния избор, който трябваше да направи, който щеше да промени целия му живот, той осъзна, че Пейдж Конър бе пленила сърцето му.
Но слава на Бога, принцесата бе привлякла вниманието му.
— Принцесо Елеонора — каза той, — ще вечеряме ли?
Когато тя кимна в съгласие, той протегна към нея ръка на нивото на гърдите си. Тя грациозно постави своята ръка и той я въведе в трапезарията.
Там масите бяха наредени в дълги прави редици, а една схема на местата на входа упътваше гостите къде да седнат. Тук светлината бе дори по-оскъдна, отколкото на входа, защото главното осветление се състоеше от блещукащи свещи.
— Не мисля, че съм записана — каза принцеса Елеонора и се наведе, за да погледне в списъка. Говореше английски език с някакъв екзотичен глас! Монтебикски, си помисли той.
— Провалих партито ви — продължи тя.
— Никога преди не съм срещал по-привлекателна натрапница — каза той. — Ще седнете ли на моята маса?
Тя докосна ръката му. Думите й прозвучаха с искреност, която му донесе наслада.
— В този момент не бих искала да съм никъде другаде на света.
— Даже не и в Монтебик?
— Моята родина е едно чудесно място — призна тя, — но аз я напуснах, за да се срещна с вас. Сега съм много доволна, че го направих.
Той се усмихна, а после отново взе ръката й в своята. После я настани на мястото й и се извини. Потърси Алфред.
— Трябва бързо да ми направите една справка — каза той. — Искам да зная всичко за Монтебик и неговата кралска фамилия. Принцеса Елеонора си призна, че е дошла без покана. Защо не сме я поканили? Може ли тя да е самозванка?
— Ако е такава, то тя е прекрасна самозванка — каза Алфред и се усмихна. — Ще проверя в Кралските фамилии на света на Бърк. И ще се опитам да открия дали Монтебик има програма за чуждестранна взаимопомощ.
Никоу се завърна на мястото си до принцесата и се обърна към нея:
— Приемете моите извинения за това, че ви оставих, макар и за миг, сама.
Блещукащите свещи хвърляха трепкащи отблясъци по млечнобялата й кожа и по роклята й. Очите й изглеждаха меки, зелени, със златист оттенък.
— Вашето отсъствие само ме накара да копнея за момента, когато отново ще се видим. — Усмивката превърна думите й от сериозни в подигравателни.
Може би той щеше да хареса празнословието на тази очарователна принцеса.
Въпреки че щеше да му липсва сериозността на неговата сладка историчка.
Семейството на Никоу също бе на неговата маса: Шарлот, Руди и Сюзън. Всеки от тях си бе избрал компаньон за вечеря. Компаньонката на Руди бе русата Грета с дълги крака, една от гостенките, с която вечеряха предишната вечер. Тя носеше рубиненочервена рокля с бюстие. Сюзън си бе избрала брата на принцеса с българско потекло, представен й като принц Михаил. Бе висок, с необикновено гъсти, кестеняви вежди. Изглеждаше очарован от думите на Сюзън, докато погледът му падаше върху дълбокото деколте на лъскавата й рокля. Сумракът в стаята бе добре дошъл за него.