Дълбоките му, тъмни, хипнотизиращи я очи се втренчиха в нейните. Когато Пейдж се унесе в танцовите стъпки по дансинга, изпита импулсивното желание да прокара пръсти по неговите чувствени, усмихващи се устни, да докосне копринената му брада. Тя се засмя на глас. Чувстваше се, сякаш вълшебната пръчка на Милисънт висеше над нея и сипеше щастие върху главата й. О, каква прекрасна вечер се очертаваше пред нея в обятията на IKOV.
Първият танц продължи много по-дълго от три минути, може би, за да компенсира това, че Никоу не бе танцувал с нея преди вечерята. Когато той свърши, Никоу я хвана за ръка и я отведе до края на дансинга. После я пусна и направи лек поклон.
— Благодаря ви, ваше височество. Сега трябва да ме извините.
Кръвта на Пейдж замръзна във вените й.
— Но… — Къде бе блясъкът на Милисънт сега, когато тя така отчаяно се нуждаеше от него? Едва се сдържа да не сведе глава, за да прикрие тревогата в очите си. Вместо това протегна ръце нагоре, за да стегне диадемата си. — Но, ваше височество, аз се надявах, че цяла нощ ще танцувате с мен. — Тя приглади леките гънки на дългата си, бяла рокля.
— Нищо не би ме ощастливило повече от това — каза той, — но разбирате ли… — Той посочи към всички онези танцьори, които се бяха присъединили към тях — цяло море от блясък и красота. — Всички те са мои гости. Не искам да пренебрегвам никого. Сигурен съм, че ще можете да танцувате, колкото пожелаете. Толкова очарователна жена като вас… — И той й обърна гръб. След миг хвана за ръката една грациозна жена в рокля с цвят на праскова, чиято шия напомняше на Пейдж за лебедите.
Тя стоеше там разгневена. Как можеше да опази Никоу, ако не танцуваше с него през цялата нощ? Нима не ставаше така в приказките — принцът е толкова очарован от принцесата, че не обръща внимание на никой друг? Милисънт! — извика Пейдж наум. — Какво да правя сега?
Продължи да кокетничиш, скъпа, отвърна гласът в мислите й.
Така и направи. Първо потърси с поглед тромавия принц Михаил. Той бе в края на дансинга, като очевидно се чудеше на коя от прекрасните млади дами да се спре. Предишната му партньорка Сюзън се намираше близо до него, но сега тя блестеше в обятията на друг, много по-елегантен от него мъж. Лицето на нещастния Михаил бе тъжно, докато светлокафявите му очи не се спряха върху Пейдж.
— Принцесо! Забавлявате ли се?
Тя нацупи долната си устна.
— Не, Михаил. Все още не съм танцувала достатъчно.
— Бихте ли… Искам да кажа, ще ми позволите ли следващия танц?
— А защо не, ваше височество. Ще ми бъде много приятно.
Той я завъртя в кръг и тя се опита да не обръща внимание на резките му прикляквания и подскоци в сравнение с грациозните движения на принц Никоу.
Наблюдаваше блясъка и великолепието, когато другите танцьори се въртяха под нежните звуци на музиката. Просторната зала се загря от топлината, излъчвана от всички тези движещи се хора. От време на време я лъхваше мимолетният мирис на скъп парфюм.
Михаил очевидно щеше да бъде щастлив от възможността да бъде неин партньор през останалата част от вечерта. Но тя откри, че щеше да бъде почти невъзможно да наблюдава Никоу, докато кимаше в ритъм след танцовите стъпки на Михаил.
А тя бе тук само за да наблюдава Никоу.
И така, тя си избра нов кавалер. Съзря Руди на дансинга да танцува с дългокраката Трета. Като благодари на Михаил, тя се извини и се насочи към братовчеда на Никоу.
За щастие, той стоеше близо до Никоу, който отново бе сменил дамата си. За нещастие, тази дама бе една великолепна брюнетка. Никоу изглеждаше прехласнат от разговора си с нея.
Все пак, когато Пейдж мина покрай него, той извърна поглед към нея. Очите им се срещнаха и нещо недоизказано премина през тях. Вълна от топлина обля Пейдж.
Сигурно и той усети магнитното привличане помежду им. Тя отвори устни, като се опитваше да каже нещо.
Но погледът на Никоу се върна към жената в прегръдките му. В очите на Пейдж се появи мъка.
Тя се съвзе. Време бе отново да заблести.
Руди я забеляза над голото рамо на Грета. Пейдж стоеше спокойна, усмихваше се кокетно и после свеждаше поглед. Преструваше се, че наблюдаваше някой друг, което не бе трудно за нея, защото бе истина. Но тя знаеше точно къде бе Никоу — наблизо, с красивата брюнетка в обятията си.
Когато песента свърши, Руди се поклони и извини пред Грета. Той се доближи до Пейдж. Очите му шареха по каменния под на балната зала.
— Принцесо Елеонора — заекна той, — мога ли да танцувам с вас следващия танц?
Пейдж запърха с клепки, сякаш той можеше да забележи това.
— Ще бъда очарована.