— Oui, merci, мосю — отвърна Пейдж, като се стараеше да прозвучи очарована. Оркестърът засвири ча-ча-ча, чийто отсечен ритъм не й позволяваше да го разпита подробно. Когато обаче свърши, Пейдж остана до Едуард.
— Кажете ми, мосю — каза тя с нисък и гърлен глас. — Чух, че сте близък с принца. Не мислите ли, че този бал е едно изключително събитие?
Смехът му прозвуча безрадостно.
— Това бе глупава идея. Тя няма да спаси страната.
— Това ли бе целта на бала?
— Даргентия е много бедна страна — процеди през зъби той. — И принцът продължава да крои интриги, за да я спаси. Но това няма да помогне.
Пейдж се престори на шокирана.
— А защо не? Може би тук принцът ще успее да си намери богата булка от знатен род.
Вие ли? Презрителният поглед на Едуард питаше.
— Разбира се, че може и така да стане — каза той, — но истинската причина за бала е да превърне тази страна в голяма туристическа атракция. Смятате ли, че това място може да се превърне във втори Лондон, Париж или Рим?
— Много е хубава. — Пейдж се опита да скрие отбранителния тон в гласа си; той нямаше и най-малка представа, че за нея тази страна бе от огромно значение. Решена да го подтикне да разкрие плановете си, тя се наведе към него заговорнически и излъга:
— Дочух, че принцът е открил съкровището на даргентийската корона. Вярно ли е това?
Едуард бе висок мъж, а когато се изправи, изглеждаше още по-висок.
— Не зная, ваше височество. Но ако причината, поради която сте тук, е да се опитате да се ожените за богат и могъщ принц, губите си времето.
— Но принц Никълас не е ли…
— Той със сигурност не е богат, а ако неговата власт наричате могъщество, то подозирам, че това няма да продължи дълго време. Твърде скоро ще загуби и нея. — Дълбокият, мрачен смях на Едуард смрази Пейдж.
— Разкажете ми нещо повече. — Тя се насили да се усмихне и докосна диадемата си, като се наведе към него.
Кестенявите му очи се присвиха и после той отново се засмя.
— Не, не мисля, че трябва. Но дръжте очите си отворени… — Той, изглежда, се задави със собствените си думи, а после възвърна самообладанието си. — Помислете върху това: ако възнамерявате да свържете вашето семейство и страна с Даргентия, скоро ще откриете, че е по-добре да си потърсите друга партия. — Той се протегна към нея и я потупа по рамото с облечената си в ръкавица ръка.
Тя се застави да премигне кокетно с очи, без да потрепери.
— Ще имам това предвид — отвърна меко тя.
Но мислите й бяха безрадостни. Ако правилно бе разбрала недоизказаното от думите на Едуард, той намекваше, че нещо наистина щеше да се случи на бала. Той вероятно си мислеше, че щеше да се добере до властта. А това можеше да се случи само ако Даргентия не успееше да развие туризма си.
Тя вдигна поглед към претъпканата галерия и се заслуша в развълнуваното жужене на гласовете.
Тази нощ нещо трябваше да изплаши гостите.
Тази нощ.
Слуховете, изглежда, бяха истина. Едуард трябва да бе подстрекавал поданиците на Никоу да настояват за неговото сляпо спазване на легендите и женитбата му с обикновена жена.
Пейдж трябваше да предотврати всяка намеса. Дали нямаше да й помогне, ако преглътне отвращението си към Едуард и да се залепи за него? Сребърната лисица, изглежда, бе харесал принцеса Елеонора.
Но както и преди си бе помислила, коварният план може би се задействаше от само себе си. Може би никой нямаше нужда да чака сигнал от Едуард.
По-добре беше да се залепи за смелия, упорит Никоу, който я вбесяваше.
Тя го потърси с поглед, като се опитваше да не изглежда това твърде очевидно.
— Тези танцуващи двойки са такава прекрасна гледка — обърна се тя към Едуард.
— Не сте ли чули легендите, ваше височество? Ако принц Никоу има и капчица разум, той ще си избере булка от горната галерия, а не оттук, в балната зала. — Той срещна погледа й и се усмихна изкуствено. — Може би трябва да се качите там горе и да го изчакате.
Дали не я бе разпознал? Не, разбира се, че не. Той просто се опитваше да се подиграе с ослепителната принцеса, която мислеше, че държеше в обятията си. Тя се засмя.
— О, но тогава, мосю, той със сигурност няма да ме избере. Съмнявам се, че принц Никълас от Даргентия би се оженил за жена, която се е пошегувала с него.
Това бе единственото истинско нещо, което бе казала през тази вечер. Но вече не я бе грижа за себе си. Единственото й желание сега бе само успехът на Никоу и оцеляването на Даргентия.
Съзря принца в центъра на дансинга. Сега танцуваше с ниска, слаба жена, със ситно накъдрена коса с широко падаща, морскосиня рокля.