Ако изпитваше толкова силно увлечение към принцеса Елеонора, защо тогава я избягваше? Той със сигурност можеше да танцува с нея всеки втори танц.
Не й се искаше да остане дълго време с Едуард, при все че все още желаеше да го държи под око. Тя вдигна поглед към кавалера си в очакване.
— Искате ли да танцуваме? — попита той.
— Разбира се.
Когато валсът приключи, Едуард, изглежда, искаше да запази компанията на принцеса Елеонора за себе си, но Пейдж се извини.
— Мисля, че имам нужда от почивка. — Когато той се опита да я последва, тя се усмихна сладко и вдигна ръка. — О, моля ви, не искам да ви развалям празника. Има толкова много други млади дами, които с радост ще приемат да танцуват с вас.
Тя бързо се оттегли, а после се извърна, за да се увери, че Едуард не я следваше. За щастие, той се бе спрял да поговори с една ниска блондинка в дълга, черна, прилепнала по тялото, рокля.
Когато следващият валс започна, Пейдж застана близо до дансинга. Погледът на принц Никълас блуждаеше сред тълпата. Принцеса Елеонора отново се изпречи на пътя му. Той се усмихна. Тя сведе брадичка и облиза устните си. Сигурно този път той нямаше да откаже на толкова изкусителна покана.
И наистина не отказа. Започна да се приближава към нея. Всичко в Пейдж потрепери от очакване.
Тя бе тук просто за да му помогне да спаси страната си, предупреди се тя наум. Нямаше смисъл да се вълнува толкова само защото Негово височество идваше към нея. И какво ако усмивката на чувствените му устни бе за нея? И дори ако напрегнатите му, кафеникави очи се втренчваха в нея, всичко бе само бизнес. Сигурно бе така.
Той спря пред нея. Гръдта му едва не се докосна до нейната, което накара всичко у нея да затрепти. Гласът му отекна някъде издълбоко в него.
— През цялата тази вечер жадувах да танцувам отново с вас.
— И аз също — едва доловимо прошепна тя. Устата й пресъхна. Почувства се замаяна от аромата на есенни листа и цитрусови плодове.
Той хвана ръката й и я привлече към себе си. Тя въздъхна, когато стегнатото му топло тяло се притисна в нейното. Допирът му й се стори като прелюдия за правене на любов.
Оркестърът засвири бавна, чувствена мелодия, пропита с дълбоко, затрогващо чувство, твърде пламенно, за да стимулира въртеливите движения на валса или на който и да било друг танц, познат на Пейдж.
Но Никоу, изглежда, не го интересуваше. Той просто водеше принцеса Елеонора, притиснал я плътно до себе си. Едната му ръка бе положена на гърба й, а другата здраво стискаше ръката й към неговите широки гърди. Тя сгуши глава под брадичката му. Усети как къдрите на брадата му се смесиха с косите й.
Стъпките им следваха чувствения ритъм на музиката. Пейдж усети в тялото си едно откликващо пулсиране. Спомни си онзи прекрасен следобед с него, горе в планините. Споменът за техните стенания и нашепвания, милувки и тласъци, отекна в съзнанието й, въплътен във вълшебните, затрогващи ритми на музиката.
Краката й едва не се подкосиха. Никоу я задържа. Той я привлече още по-близо до себе си и на нея й се прииска отново да припадне.
Затвори очи. Нямаше представа къде се намира. Бе напълно замаяна.
— Принцесо — промърмори той в косите й. Ръцете му още по-силно я прегърнаха.
И после разхлабиха прегръдката си. Едва тогава Пейдж наистина осъзна, че музиката бе спряла.
Тя отвори очи. Преглътна с мъка. Опита се да отстъпи, но Никоу все още я държеше. Като повдигна брадичката си, тя го погледна. В тъмните му очи бушуваше огън. Устните му бяха отворени леко и на Пейдж й се прииска да ги докосне.
От балкона горе заваляха приветствия. Също и аплодисменти, макар и заглушени от покритите с ръкавици ръце. Пейдж почувства, че цялата поруменя, и се надяваше това да не е истина.
Разбира се, че само така й се струваше в тази вълшебна нощ, в която бе красива. В която бе ослепителна.
Само ако можеше хората на балкона наистина да изберат булката на Никоу! За пръв път те реагираха по този начин.
Но Пейдж знаеше правилата. Победителят в състезанието между туристите щеше да бъде този, който ще гласува за избраната от самия Никоу принцеса.
— Благодаря ви за този танц — каза той с дълбокия си плътен глас, който я накара да потрепери.
Тогава я пусна.
Тя се почувства слаба, сякаш щеше да се строполи на пода, но той я хвана за лакътя.
Едва тогава тя осъзна, че бяха останали сами на дансинга. Другите знатни особи се бяха отдръпнали встрани, наблюдаваха ги като една блестяща, смълчана тълпа в сравнение с оживените наблюдатели отгоре. Едуард се намръщи. В очите на някои принцеси Пейдж съзря ревност; други изглеждаха замислени. Но в никои нямаше приятелско чувство.