— Вие сте знаели? — попита тя с обвиняващ тон.
Той кимна и се усмихна.
Вече не й бе до смях, но си наложи да се усмихне печално, когато отново погледна тълпата пред себе си. Тя размаха приветливо ръка пред техните смаяни възклицания. Десетки очи се взираха преценяващо в нея. Дали успяваха да различат обикновената историчка под грима и магията на Милисънт? Предположи, че така беше, защото няколко души закимаха утвърдително, а после техният брой неимоверно се увеличи. Повечето от тях се усмихваха — но какво ли си мислеха в действителност?
— Съжалявам — започна тя, но Никоу я възпря.
— Ние и двамата съжаляваме, че трябваше да ви излъжем — каза той, — но си помислихме, че Пейдж можеше да е по-полезна за мен — и за кралството — ако през цялата вечер се намираше близо до мен, а не в библиотеката или в галерията горе при туристите. А сега… Мисля, че никой от вас не може да се усъмни, че нашата Пейдж Конър, или принцеса Елеонора, е една истинска обикновена жена, нали така?
Никой не се съмняваше в това.
— И благодарение на нея ние намерихме Легендарните, преди да си избера булка.
— Да! — разнесоха се екзалтирани викове. — Истина е! Легендата наистина се сбъдва!
Нямаше значение, че никой от тях повече нямаше да се вслушва в легендите, помисли си тя. Тази идея бе така дълбоко втълпена в съзнанието им, че те моментално престанаха да вярват в нея, когато се разкри произходът й.
Сега Никоу бе доказал, че се вслушваше в легендите. Че бе загрижен за своите поданици. Те се убедиха, че той бе пълноправният им владетел. За Даргентия всичко щеше да се развие добре.
Но не и за Пейдж Конър — в това тя бе убедена. Имаше нещо повече в маскарада на Пейдж да се появи като принцеса. Нейният блясък бе част от прикритието й. И това не беше всичко. Никоу трябваше да узнае цялата истина.
— Сега, приятели мои — продължи Никоу, — ако ни извините, има един незначителен въпрос, с който да се занимая: да поискам ръката на булката.
Сред развеселената тълпа се разнесе кикот.
— Поискайте половината от кралството, Пейдж — извика приятелски глас.
Даргентийците отново си тръгнаха.
Този път Никоу не ги възпря. Гражданите на Дарджънт Сити се смесиха с хората от охраната, които с облекчение започнаха да си бъбрят приятелски с тях.
След миг Пейдж и Никоу останаха сами.
Миг ли? Пейдж погледна крадешком към часовника на ръката си. Нима всичко това бе продължило само половин час? Оставаха й още петнадесет минути, преди отново да се превърне в невзрачната историчка в джинси и тениска: Но как можеше да обясни всичко това на Никоу за толкова кратко време?
Той внимателно хвана ръката й и й помогна да слезе от пейката. Съблече сакото на смокинга си и го разстла върху пейката.
— Не — запротестира тя. — Ще го изцапате.
Той сви рамене с безразличие, после я издърпа, докато тя най-накрая седна върху сакото с плътно прилепналата си към тялото рокля. Седалката под нея бе твърда и сакото почти не я предпазваше от студената повърхност.
Той седна до нея и отначало нищо не каза, а само безмълвно наблюдаваше нещо отвъд рова. Гъските заплуваха към тях. Но те отново се държаха на разстояние от брега.
Той все още я държеше за ръката. После се приближи до нея, докато колената им не се докоснаха. Погали с палци меката кожа на дланта й.
— Вече споменах на моите роднини, че се предавам и ще се оженя за обикновена жена — започна той.
Пейдж се наслаждаваше на сладкото усещане от лекото като перце докосване на неговите пръсти и попита:
— За това ли свикахте семейно събрание?
— Да. Обаче за нещастие и Едуард се присъедини към останалите, така че реших да изчакам по-подходящ момент. Това бе, преди ти да откриеш Легендарните. Помислих си, че той можеше да се наслади на провала ми и по-късно, когато потокът от туристи в хотелите секнеше и аз не успеех да върна дълговете си към него. Сега всичко се промени.
— Но, Никоу, балът има небивал успех! Тук са толкова много прекрасни принцеси, сред които можете да си изберете булка. И при това богата. Въобще не трябва да се отказвате.
— Разбира се, че трябва. От ума ми не може да излезе сияйният образ на принцеса Елеонора…
— Но…
— … която вече знаех, че е Пейдж Конър. Но защо бе цялата тази игра, Пейдж?
Той знаеше защо и искаше да се омъжи за нея. Тя усети как очите й се насълзиха — от признателност за подаръка, който й правеше, и от тъга, че скоро щеше да си го вземе обратно.
Опита се да измисли начин, по който да започне.
— Това е дълга история. Това, което направих тази вечер, беше продиктувано от безпокойството ми за вас. Отначало вие, изглежда, не взимахте на сериозно всички онези слухове за бунта на вашите поданици, а когато го направихте, наехте телохранители. Обичам… обичам поданиците ви, поне повечето от тях. Исках да предотвратя да не се случи нещо лошо.