— И донесе нещо прекрасно.
— Не зная какво искате да кажете… — започна тя, но той я спря, като хвана в шепи брадичката й.
— Ти си това нещо — каза той тихо като бриза, който отнесе думите му.
Тя замръзна на мястото си. Разтопи се. Но не можеше да му позволи да продължи. Тази нощ той бе увлечен по нея заради всичките онези уловки, които Милисънт му бе подготвила. А да не говорим за проклетия й ослепителен блясък.
Тя не можеше да се омъжи за него, дори и преди това да бе говорил сериозно. Само след минути тя отново щеше да се превърне в самата себе си.
Как можеше да му обясни това — особено след като той се наведе и устните му се впиха в нейните.
Тя затвори очи. Забрави всеки свой протест под лекия му, възбуждащ допир. Прииска й се да се протегне към него и да го привлече още по-близо до себе си. Вместо това тя остана напълно неподвижна.
Изведнъж, тя се озова там, където искаше да бъде: в неговите прегръдки, притисната в силното му, разгорещено тяло.
— Пейдж — промърмори той и я целуна. Устните му я изследваха само за миг, преди да пъхне език в устата й, горящ от нетърпение да открие нейния. Тя го посрещна, изстена леко. Устата й бе също толкова оживена и копнееща, както и неговата.
В този миг тя напълно се самозабрави, възбудена от ръцете му, които милваха нежната й кожа върху бузата и после продължиха надолу към шията й. Те си проправяха път, който отнемаше и сетните сили на Пейдж от страстно желание: докосваха жадните й за любов гърди, а после надолу възбудените й бедра.
Цялото й тяло се обля от плътска наслада, която пулсираше в нея и разтапяше последните й сили. Тя също започна да изследва с пръсти напрегнатите му широки гърди, копринената му коса, коравата му брада. Изпита отново желание да се намира в спалнята на принца. Театърът й свърши…
Театър. Тя не бе истинска и трябваше да му каже това. Сега, преди нещата да бяха стигнали твърде далеч.
Изскубна се от него. Наведе се напред, като се опитваше да си поеме дъх. Неравният й глас избухна в нещо средно между вик и стенание.
— Откога знаете, че аз не съм Елеонора?
Той я хвана за рамото и се опита да я привлече отново към себе си. Обаче тя се задърпа назад, а всяка частица от съзнанието й се бореше да устои на съпротивата.
— Почти от мига, в който влезе в Парадната зала — отвърна той. Той намери това за много забавно и плътният му глас премина в лек кикот. — От седмици насам работим твърде близо един до друг, Пейдж. — Той се отказа от опита си да я привлече към себе си. Прошепна в ухото й: — Та нали ние се любихме, Пейдж. Познавам всяка частица от тялото ти. Научих и твоите маниери. Наистина ли си мислеше, че ще ме измамиш?
Тя се замисли за миг. Искаше да успее; но се бе надявала, че нямаше да го излъже.
— Но без моите очила, с високо вдигнатата ми коса… и аз бях ослепителна, нали?
— Какво?
— Няма значение, Никоу. Не възнамерявах да идвам тази вечер. Не исках да отвличам вниманието ти от принцесите.
Той бурно се разсмя.
— Все пак това свърши много добра работа.
— Но вие бяхте такъв инат — продължи тя, сякаш той нищо не бе казвал. — Исках да помогна на вас и вашите поданици да се споразумеете.
— Ти със сигурност успя да го постигнеш. Спечели любовта на всеки един от тях, като откри Легендарните. Хората ще ни обикнат и двамата още повече, когато се оженим. Те толкова много искат за кралица обикновена жена. — Той я вдигна на ръце и я завъртя така силно, че главата й се замая. После отново я пусна на крака. Тя се олюля и той я хвана за ръцете. Изведнъж се втренчи сериозно в лицето й, сякаш търсеше да прочетат отговора там.
— Ти ще се омъжиш за мен, нали ще го направиш?
Тя въздъхна и се отдръпна назад. Бавно се отправи към затревения бряг на рова.
— Не мога — отвърна тя и осъзна, че говореше твърде тихо, за да я чуе той.
Но той бе по-близо до нея, отколкото тя предполагаше. Той се изпречи на пътя й и спря.
— Защо не? — Дълбокият му глас, който тя така много обичаше да слуша, бе изпълнен с болка. Тя отстъпи назад, като се стараеше да не погледне в очите му.
— Има неща, които не знаете — каза тя. Погледна часовника си. Оставаха й само десет минути. Как можеше да му разкаже всичко, преди времето й да изтече?
Или може би не трябваше да го прави. Можеше просто да си остане тук и да му позволи да я види как отново възвръща безличния си облик, който той добре познаваше и презираше. Ако нищо друго не успееше да охлади страстта му, това със сигурност щеше да го направи.