— Ами, като се омъжи за принц, тя ще стане принцеса. Тогава няма повече да бъде обикновена жена.
Пейдж се усмихна тъжно на този аргумент.
— Вярно.
Дали всички туристи в света разсъждаваха по този начин и щяха да прииждат тук, без значение за коя се е оженил принцът? Ако станеше така, първоначалната идея на Никоу имаше недостатъци.
Но това сега беше без значение. Сега той разполагаше със скъпоценностите на короната и сделката му с Едуард вече не го обвързваше с никакви задължения. Най-малкото, Едуард щеше да бъде изгонен от страната. А и поданиците на Никоу сега вярваха, че той можеше да се ожени, за когото поискаше.
Може би щеше да предложи на някоя от принцесите на бала. Или на обикновена жена. Или на Сюзън.
Но не и на Пейдж.
— Защо не? — попита един треперещ глас от дясната й страна. Тя си помисли, че усещаше мириса на люляци.
— Милисънт! — Погледна по посока на гласа. Милисънт изглеждаше като всяко обикновено човешко същество и седна на пейката. Слава богу, около нея не се забелязваше никакъв вълшебен прашец.
— Как си, Елеонора, скъпа? — Върху яркооранжевия й потник надписът гласеше: НЕ ЦЕЛУВАЙ ЖАБИТЕ. ДНЕС ПОВИКАЙ ТВОЯТА ВЪЛШЕБНА КРЪСТНИЦА.
Пейдж отвори уста, за да се възпротиви, че Милисънт отново не я назоваваше с истинското й име, особено сега, когато хората наоколо можеха да я разпознаят от бала миналата нощ.
Но какво значение имаше сега това?
Все пак присъствието на Милисънт на обществено място я изнервяше.
— Какво правиш тук?
— Ще пътувам, както всеки друг тук, мила.
— Но…
— И вълшебните кръстници имат своите ваканции.
— Шшшт! — Пейдж бързо погледна зад гърба си, но дамата, която допреди минута разговаряше с нея, си бе отишла.
Всъщност тази част на летището внезапно бе опустяла. Магия, предположи Пейдж. Милисънт може и да пътуваше, но не като простосмъртните. Ако тя се нуждаеше от усамотеност, имаше я.
— Както и да е — продължи Милисънт. Очите й, обикновено тъжни, сега блестяха. — Всяка част от мен копнее за почивка. Ти ме държа заета за години напред, Елеонора. Не знаеш колко изтощително е всеки момент да си готова да действаш като вълшебна фея.
Пейдж отвори уста да й се противопостави, но Милисънт не я остави да продума.
— О, с радост го вършех за теб, мила. Но все пак чувствам огромно облекчение, като зная, че повече няма да имаш нужда от мен.
— Не — отвърна тъжно Пейдж, — няма. Този път наистина ми дойде до гуша от принцове, желания и вълшебни приказки. Поне вече няма да има нужда да се безпокоя за това, че не съм ослепителна. Но, Милисънт, тъй като повече няма да се видим, не можеше ли поне малко да ми подскажеш каква е тайната на вълшебните приказки?
Милисънт се засмя, при което гладката й кожа се сбръчка в ъгълчетата на устните й.
— Знаеш, че не мога, Елеонора. Но ти сама откри тайната миналата нощ — само трябва да я осъзнаеш.
Пейдж се обърка. Какво бе научила миналата нощ, освен че Никоу си мислеше, че я обича, когато тя бе използвала магия и се бе превърнала в ослепително красива жена. Тя не искаше да го получи чрез вълшебства — но, о, колко много го желаеше!
Може би, в края на краищата, малко магия никому не вреди.
— Само помисли. — По застаряващото лице на феята просветна състрадание. — Ти знаеш отговорите.
— Нека първо ти задам въпросите — промърмори Пейдж. Тя се поколеба: — Милисънт, преди да престанеш да бъдеш моя вълшебна кръстница, има ли някаква възможност да направиш така, че да придобия ослепителна красота завинаги? Само малко красота. Достатъчна, че да не изглеждам повече така недодялана.
— Разбира се, скъпа. Но ти никога не си била недодялана, освен в собствените си очи.
Пейдж се изправи. Разбира се, Милисънт грешеше — но тя се бе съгласила да я направи ослепително красива.
— Да отидем ли в тоалетната или някъде другаде, или можеш да го направиш точно тук?
Очите на Милисънт загубиха веселия си блясък.
— О, Елеонора, ти не мислиш с мозъка си. Не искаш ли да узнаеш тайната на вълшебните приказки?
Разбира се, че искаше. След всички тези години, през които непрекъснато й говореха за нея, това можеше да е последната й възможност да я научи, защото Милисънт прекратяваше със своите вълшебства.
— Помогни ми, Милисънт. Поне ми подскажи малко.
Вълшебната й кръстница кимна и от главата й се разпръсна тънка струйка блестящ прашец, който изпълни цялата чакалня.
— Кога точно миналата нощ започна да изглеждаш ослепително красива?
— Не съм сигурна. — И какво общо имаше това с тайната на вълшебните приказки? Все пак, трябваше да не й противоречи, особено ако желаеше да изглежда блестящо завинаги.