— Не, Ем, не питай мама. Да развратничиш означава да се съблечеш гол и… да спиш с… момичета.
Емералд наистина се шокира, а в главата й заподскачаха различни непристойни картини.
— Не ти вярвам — едва чуто прошепна тя.
Поканата предизвика вълнение в Мейнут Касъл. Шон пристигна лично да я донесе. До имението, където живееше дядо му Едуард Фицджералд, имаше около двадесетина километра. Графът владееше стотици акри от красивото графство Килдеър, което се простираше край Ривър Рай чак до Салмън Лийп.
Една групичка младежи от рода Фицджералд се бяха събрали, за да наблюдават как рибата се завръща, за да хвърли хайвера си. Момичетата първи забелязаха Шон и с радостни писъци заобиколиха коня му. Момчетата също нямаха търпение да го поздравят, защото той беше любимецът на целия клан.
Всички заговориха в един глас:
— Какво те води насам, Шон? Нещо не е ли наред, Шон.
Шон се засмя и слезе от коня.
— Рожденият ти ден наближава. Какво искаш за подарък? — попита го тутакси една дръзка братовчедка, хвана ръката му и се облегна на нея, сякаш от близостта му краката й се бяха подкосили.
— Не го обсебвай, Фиона. Остави малко и за нас! — извика Диъдри.
— Не се бийте за мен. За всички ще има достатъчно — пошегува се Шон. — В неделя устройваме празненство. Поканени сте!
Момичетата се разпищяха още повече.
— Наистина ли каниш всичките жени? — смаяно попита Рори.
— До една — потвърди Шон.
Момичетата се кискаха и си шепнеха какво ще му подарят и какво биха искали да му дадат.
— Обещавам ви по един танц — заяви Шон и разроши меките къдрици на две от девойчетата, които стояха най-близо до него.
— Наистина ли? — в хор попитаха те.
— Нима току-що не го казах?
Заедно се запътиха към замъка. Когато приближиха, чуха чуковете и секачите на работниците. Дядо му вечно ремонтираше нещо по старата сграда, която бе строена още в средните векове.
Едуард Фицджералд остави работниците и излезе напред за да посрещне внука си.
— Шон, ти ставаш все по-красив!
Прегърнаха се топло.
— Хайде да влезем вътре и да вдигнем тост по случай рождения ти ден. Не мога да повярвам, че ще навършиш деветнадесет години.
Шон подаде юздите на коня си на Рори, за да го отведе в конюшните. Когато минаха през сводестия вход, всичките лели Фицджералд се събраха, за да поздравят любимия си племенник.
— Шон, скъпи, колко е хубаво да те видя! — извика Мегън. — Как се оправя Катлин с онзи дявол, който има за съпруг?
— Тя никога не се оплаква — весело отвърна Шон.
— Не обръщай внимание на Мегън — обади се сестра й Маги, която беше вдовица. — Тя остави сиренето й да изсъхне твърде много, преди да го сложи в капана.
Шон разбра, че това бе образен начин да обясни защо сестра й бе останала стара мома.
— Слънцето отдавна не огрява твоя прозорец, Маги — не й остана длъжна Мегън.
Цяла тълпа от жени го докосваха, прегръщаха и целуваха, докато Шон се опитваше да си проправи път през голямата зала.
— Я оставете момчето да си поеме дъх! — сгълча ги старият граф.
— Всички сте поканени на празненството! — весело извика Шон, докато дядо му го теглеше към убежището на библиотеката.
— Жените винаги са били проклятието на Мейнут — промърмори Едуард Фицджералд и затвори вратата.
Шон снижи гласа си.
— Ще бъде в неделя. Тогава ще пристигне и стоката.
Графът на Килдеър наля на внука си един пръст уиски, след това сипа и на себе си.
— Радвам се, че баща ти не е оставил Джоузеф да донесе съобщението. Искам името му да е чисто като току-що паднал сняг. Той ще бъде следващият граф и не бих желал да го обвинят в предателство. Държа да няма каквато и да било връзка между Джоузеф и „Капитан Лунна светлина“.
— Брат ми много добре знае какво прави. Но аз съм готов да ти помагам по всяко време.
Гърдите на Едуард Фицджералд се изпълниха с гордост. Погледът му се плъзна по косите на внука му, черни като дяволите на ада, и се спря върху широките му рамене.
— Шон, ти си наследил най-доброто от Фицджералд и от О’Тул. Притежаваш всичко — остър ум, кураж, вроден чар — но заради Катлин не мога да ти позволя да ме помагаш. Това ще разбие майчиното й сърце. — Отпи от уискито си, за да покаже, че въпросът е приключен. — Кога ще пренесем товара в Мейнут?
— Същата нощ, с каруците, които ще извозят Фицджералд до празненството и ще ги върнат обратно.
Графът кимна, но лицето му остана мрачно.
— Ужасно нещо е да си ирландец!
— Докато не обмислиш останалите възможности — усмихна се Шон.