— Когато си отида, тази библиотека ще бъде твоя. Джоузеф може да вземе книгите по право и политика, но искам останалото да бъде за теб.
— Тези книги са като стари приятели.
— Ти си чел повечето от тях — историческите, легендите и митовете, народните приказки. Ти си единственият човек, който ще ги цени и пази.
Когато отвориха вратата, пет-шест от жените Фицджералд все още се мотаеха из коридора, за да не изпуснат плячката си. След броени дни Шон щеше да навърши деветнадесет години, а това означаваше, че вече може да мисли за съпруга. И не бе ли съвсем логично бъдещата му жена да е Фицджералд? А ако пък нямаше намерение още да се обвързва с брак, а само да пофлиртува, то какъв по-добър избор?
Майката на Шон, Катлин, както и всичките й сестри, беше изключително целомъдрена и непокварена, но по-младото поколение нямаше чак такива морални задръжки и през следващите няколко часа поне седем дами се опитаха да го примамят да се качат горе и да разгледат някоя от наблюдателните кули.
Вроденото му чувство за хумор му помогна да се измъкне с чест.
— Горе има поне петдесет и пет спални. Едва ли си струва да рискувам живота си!
Въпреки че Шон бе предпазлив, завоеванията му бяха много и най-различни. Заради забраната на майка му да се закача със слугините в Грейстоун, понякога се задиряше с дъщерите на арендаторите. Но обикновено търсеше и намираше удоволствие в Дъблин, където възможностите бяха безгранични. Дядо му имаше къща на модерната Мериън Роу, която Шон можеше винаги да използва. През последния месец там бе вкусил от прелестите на една сервитьорка от Брейзън Хед, на една продавачка на платове от Графтън Стрийт, на една актриса от Смоук Али и на незадоволената съпруга на сър Ричард Херон, висш чиновник в Дъблин Касъл.
Тогава видя леля си Тиара, обвита в пурпурни воали.
— Ако това е принцеса Тиара, която се опитва да ме примами да я последвам в тронната зала, аз се чувствам сериозно изкушен.
— Ако не се държиш добре, ще ти отпоря ушите — властно заяви тя.
Шон я хвана под ръка и с обич я целуна по бузата.
— Не забравяй да запазиш един танц за мен в неделя.
— Можеш да съобщиш на Катлин, че ние ще присъстваме на празненството.
Шон нямаше представа дали тя говори за всичките Фицджералд, или използва кралското обръщение за себе си. В следващия миг зърна една друга братовчедка, облечена в дълга бяла роба като манастирска послушничка. Странностите дебнеха човек на всяка крачка в Мейнут Касъл.
Седнала в лятната беседка в Ангълси, Амбър Монтагю си мечтаеше за приближаващото празненство много повече, отколкото Фицджералд, взети заедно.
Бе направила всичко, което съпругът й бе поискал от нея. С усмивка и покорство бе понесла униженията и извратеностите. Ирландия и Джоузеф си заслужаваха цената. Дъхът й секваше само при мисълта за щастието, което я очакваше. Вече бе решила какво ще облече. Оставаше само да се погрижи за гардероба на Емералд.
Беше горда да покаже красивата си дъщеря на синовете на Фицджералд и О’Тул. Чувстваше се замаяна от мисълта, че ще си отиде у дома. Вече усещаше мириса на торф, примесен с дъха на зелена трева.
— По кое време трябва да сме готови в неделя, Уилям? — попита тя, вперила нетърпелив поглед в лицето му, докато той смъкваше чорапа от дългия й строен крак.
Мекият замечтан поглед обаче след миг изчезна от прекрасните й очи, тъй като той изрече:
— Ти си ме разбрала погрешно, Амбър, скъпа моя. Изобщо не става въпрос за твоето заминаване.
Сърцето й подскочи, после замря.
— Нали не мислиш сериозно, че бих подложил своята съпруга на унижението да присъства на някакво вулгарно празненство, организирано от недодялани и груби ирландци?
— Но, Уилям, те са моето семейство! Моят чичо е графът на Килдеър!
— Точно заради това се ожених за теб. Но празненството на О’Тул ще се превърне в пиянска оргия. Нямам намерение да хвърлям своята перла на свинете. Ти си твърде изкусително блюдо, за да го показвам пред цял клан похотливи ирландци.
Амбър усети вкуса на пепел в устата си. Ако започне да го умолява, това само ще го накара да се опие още повече от силата си и да остане непреклонен. Отказът му бе окончателен и безвъзвратен.
— Смятам да заведа Емералд и Джон, както и племенника си Джак. Това пътуване ще се отрази добре на сина ни. Прекалено много се е вкопчил в полите ти. Възнамерявам да направя от него истински мъж. Всеки младок, който не издържа на пиене и жени, е жалък слабак и не става за нищо!
„Ако ще бъде само една пиянска оргия, защо тогава ще водиш Емералд?“, поиска да изкрещи Амбър, но се спря на време. Нямаше да лиши любимата си дъщеря от възможността да посети Ирландия и да се запознае с роднините си. Сърцето й се сви от мъка и от устните й се изплъзна тиха въздишка. Сега разбираше, че всичко е било поредната жестока игра. Имаше чувството, че са я пронизали право в сърцето. Не се осмеляваше да заплаче, защото се боеше, че ще закапят кървави сълзи.