Макар че не знаеше какво го очаква, бе сигурен, че не може да бъде по-лошо от това, което оставяше зад себе си. Изгаряше от нетърпение да отвори вратата на бъдещето. Не бе виждал Нан от месеци и копнежът му по нея нарастваше с всеки изминал час. Огледа стаята с облекчение, радостен, че това е последната нощ, която ще прекара тук.
Ала облекчението му не трая дълго. След малко на вратата се почука и той изтръпна, защото видя на прага госпожа Томас, готвачката на баща му. Реши, че е дошла във връзка с Уилям. Може би старата свиня най-после бе наказана за разгулния си живот и бе получила апоплектичен удар.
— Добър вечер, госпожо Томас. Ако баща ми ви е изпратил да ме повикате, само си губите времето.
— Не, сър, отнася се за господарката Ема.
— Емералд? — изуми се Джон.
— Тя ме изпрати да ви повикам — прошепна госпожа Томас. Явно се боеше да му предаде съобщението.
— Къде е?
— На Портман Скуеър, сър.
— Портман Скуеър? Какво, за Бога, прави там?
— Тя е… зле. Там е от седмица. Моля ви, сър, не казвайте, че аз съм ви повикала.
Джон грабна пелерината си.
— Да вървим!
— Настаниха я в помещенията за прислугата. Доктор Слоун сложи шина на крака й.
— Счупила си е крака? Как? — Всеки път, когато тази жена си отвореше устата, тревогата в гърдите му нарастваше.
— Не искам да бъда невъзпитана, сър, но съпругът й се отнесе много зле с нея.
Двамата взеха кабриолет до Портман Скуеър и когато пристигнаха пред голямата тухлена къща, госпожа Томас се промъкна вътре през задния вход. Джон Монтагю, който си мислеше, че никога повече няма да прекрачи този праг, изправи рамене и почука рязко на входната врата. Белтън изглеждаше почти радостен да го види.
— Истина ли е? Сестра ми тук ли е?
Когато икономът го поведе към някогашната стая на Ирма Блуджет, кръвта на Джони кипна. А когато видя Емералд да лежи с бледо лице и огромен издут корем, едва не се разплака и хвана нежно ръката й.
— Ем, за Бога! Ем, какво са ти сторили?
— Джони, ще имам близнаци!
Очите му се разшириха.
— О’Тул те е изоставил! Отмъстителният кучи син не се задоволи да използва мен, за да ги съсипе, но е използвал и теб! Ще го убия! Господ да ми е на помощ, ще го убия!
— Не, Джони, достатъчно отмъщения! Моля те!
— Нямах представа, че си тук. Тъкмо се канех да замина за Ирландия. — Прокара объркано ръка през косата си. — Не можеш да останеш в тази къща. Но е опасно и да те взема със себе си.
Емералд потръпна от болка, когато отметна завивката, за да му покаже бинтования крак.
— Колкото и да не искам, трябва да остана още малко. Поне докато бебетата се родят. Доктор Слоун идва два пъти. Той ще ме изражда. Госпожа Томас обеща да го доведе, когато родилните болки започнат.
— Госпожа Томас намекна, че Джак Реймънд ти е счупил крака.
— Опита се да ме блъсне по стълбите, за да направя спонтанен аборт. Татко ме спаси от него и изпрати за лекар.
Внезапно цялата омраза и страх, които бяха напуснали Джон Монтагю, се завърнаха отново. Тревожеше се за обичната си сестра, която бе толкова безпомощна и уязвима.
— Джон, когато бебетата се родят и стане възможно да пътувам, искам да ме заведеш при мама в Уиклоу. Тя ми каза да й се обадя, ако имам нужда от помощ.
В гърдите му се надигна ярост. Да, ще замине за Ирландия, но не за Уиклоу, а за „Замъка на лъжите“. Не знаеше как, но щеше да накара онзи ирландски кучи син да прояви благородство към Емералд. О’Тул бе оставил семейство Монтагю без пукнат грош, докато самият той се наслаждаваше на богатството и титлата си. Джон се закле да го накара да си плати за сторените злини.
Разкъсваше се от мъка по сестра си, ала и да останеше, не можеше да й помогне. Щеше да бъде безполезен при предстоящото раждане. Чувстваше, че няма време за губене. Трябваше да се действа бързо и решително.
Целуна я.
— Обичам те! Опитай се да починеш и да събереш сили. — Отиде да потърси Белтън.
— Тук ли е Джак Реймънд? — твърдо попита той, едва сдържайки яростта си. Имаше нужда да излее гнева си.
— Не, сър. През последната седмица почти не се задържа в къщата.
Джон стисна зъби, за да потисне раздразнението си.
— А баща ми?
— Очаквам го, сър. Обикновено се прибира за вечеря.
Джон слезе в кухнята и даде двадесет лири на госпожа Томас.
— Това са всичките ми пари. Ако Емералд се нуждае от нещо, осигурете й го. Ако по някаква причина не можете да доведете доктор Слоун, повикайте друг лекар или акушерка. Постарайте се баща ми да не разбере за тези пари, защото ще ви ги вземе.
Когато Джон отвори входната врата, не можа да повярва на късмета си. Джак Реймънд тъкмо се качваше по стълбите. За пръв път в живота си Джони узна какво означава кръвожадност. Чувството бе силно и заслепяваше разума. Когато Реймънд стигна до горното стъпало, той вдигна юмрук и го заби с всичка сила в лицето му. Джак се претърколи назад и се озова на тротоара като смачкана купчина.