Без ни най-малко угризения на съвестта, Джон Монтагю вдигна обутия си в ботуш крак и го стовари с всичка сила върху него. Изпука кост. После го сграбчи за окървавената вратовръзка.
— Следващия път няма да ти счупя крака, а ще ти изтръгна топките! Да не си посмял отново да докоснеш Емералд!
Мъжът, който бе събудил звяра у Джони Монтагю, прекара деня сам. След завръщането му от Англия никой в Грейстоун не смееше да се приближи до него. Целият персонал, от последния коняр до Пади Бърк, искаше да узнае защо Емералд не се е върнала с него, ала мрачното и застрашително лице на графа възпираше въпросите.
Шон О’Тул се обви в мълчание. Не отвръщаше на този който се осмелеше да го заговори, и накрая всички се отдръпнаха, решили да уважат нуждата му от усамотение.
Възседнал Луцифер, Шон препускаше по хълмовете с невиждащи очи. Студеният дъжд премина в суграшица, която режеше остро лицето му, ала той сякаш не я усещаше. Беше изцяло потънал в мрачните си мисли. За него не съществуваше нищо и никой. Остави Емералд в Англия, ала тя продължаваше да е с него. Бе го обсебила напълно. Навестяваше неспокойните му сънища.
Оказа се в собствения си капан.
„Вярвай ми!“ Повтаряше й го непрекъснато. И тя не само му бе повярвала, но и му бе подарила любовта си. В гърдите му се надигна презрение към самия себе си. Усети горчивина. Самоуважението му бе осакатено от собствената му обезобразена ръка. А душата…
От гърдите му се изтръгна гневно проклятие, последвано от безрадостен смях. В какъв глупак се бе превърнал! И малкото себеуважение, което му бе останало, щеше да изчезне, ако продължаваше да се вайка и съжалява за стореното. Знаеше какво трябва да направи — да постигне мир със самия себе си. „Лесно е да се каже. Аз се отплатих на любовта й с предателство.“ Горчивите мисли отново го налетяха. Не бе способен на любов, значи Емералд щеше да бъде много по-добре без него.
Накрая, измокрен и измръзнал до кости, препусна обратно към Грейстоун. Неприветливото и студено време бе в унисон с мрачното му настроение. Загрижеността за коня бе единствената причина да побърза да се върне.
Докато разтриваше Луцифер, конярите стояха настрани. После граф Килдеър влезе в дома си през задната врата и мина през просторната кухня. Слугите се разпръсваха пред него, бързайки да го оставят сам. Затова се изненада, когато влезе в трапезарията и завари Шеймъс да седи пред камината и да се грее.
— Планината дошла при Мохамед.
Лицето на Шон запази непроницаемия са израз.
— Защо ме избягваш?
— Напоследък не ставам за компания.
— Къде е тя? — властно попита Шеймъс.
Шон погледна баща си в очите.
— Отново при семейството си с ирландско копеле в корема.
— Защо? Защо? — прогърмя гласът на баща му. Шеймъс се питаше дали някога е познавал истински мъжа, който сега стоеше пред него.
Шон се втренчи изумено в баща си. Нима причината не бе очевидна? Отговорът бе толкова прост, че и едно дете би могло да се досети.
— Те използваха твоята жена, за да те накарат да страдаш. Аз им се отплатих със същата монета.
— Да не би да искаш да кажеш, че си извършил това гнусно престъпление заради мен?
— Не заради теб, а заради нея! Катлин Фицджералд О’Тул бе сърцето и душата на всички нас. Тя бе нашият живот! Аз дадох тържествена клетва на гроба й, че ще отмъстя за нея чрез жената, която е центърът на техния живот!
Шеймъс сграбчи железния ръжен, сякаш се готвеше да удари сина си.
— Да сториш такова сатанинско нещо в нейна памет! Твоята майка бе най-благородното и нежно същество на тази земя! Сега навярно плаче в небесата заради това, което си извършил! Аз искам внука си — нейния внук — дори и ти да не го искаш. — Шеймъс захвърли ръжена. — Пади! Изведи ме оттук!
Шон стоеше гол пред огъня в спалнята си, облегнал чело на масивната дъбова полица. Пламъците танцуваха весело в камината, сякаш се подиграваха на мрачното му настроение. Изпи цяла гарафа уиски, ала за негово огромно отвращение оставаше трезвен.
— Кейт! — изкрещя той, после осъзна, че икономката няма да се озове. Не бе виждал очите й от нощта, в която се върна от Англия сам и завари люлка в господарската спалня. Думите, които си размениха тогава бяха толкова остри, че и двамата още кървяха от нанесените рани. Шон беше заповядал на Кейт да махне всички вещи на Емералд. Със стиснати устни и мрачно изражение на лицето икономката ги изнесе под безмилостния поглед на тъмносивите му очи.