Внезапно го проумя. Джони нямаше да е тук, ако нещо не се бе случило с нея. Не искаше да попита, защото се опасяваше да чуе отговора. Страхът го сграбчи в пипалата си, страх, какъвто не бе вярвал, че е способен да изпита.
— Какво са й направили?
— Джак се опитал да я блъсне по стълбите, за да предизвика аборт. Успяла да се задържи, но счупила крака си.
Страхът се превърна в ужас.
— Когато дошъл да я прегледа лекарят на баща ми, установил, че ще има близнаци.
Шон яростно се нахвърли върху Джони.
— И ти си я изоставил в такава беда?
— Кучи син! Тя си я изоставил!
Когато доктор Слоун отново бе повикан на Портман Скуеър, не очакваше, че ще трябва да се погрижи за още един счупен крак.
— Явно това се превръща в епидемия — сухо рече той на Уилям Монтагю, който крачеше гневно из стаята, проклинайки цялото си семейство.
Джак Реймънд ръмжеше от болка и крещеше на слугите, които търчаха уплашени да изпълняват заповедите му. Когато докторът го скастри да мълчи и да вземе пример от смелостта на Емералд, Джак насочи злобата си към него.
— Ще се наложи да го упоя — обърна се Слоун към Уилям.
— Необходимо ли е? Искам го с бистър ум. Имаме да разрешаваме сериозни проблеми!
— Те могат да почакат. Ще разполагате с много време за разговори. През следващите седмици той и без това ще остане на легло.
Емералд бе съвсем забравена. Младата жена почти нямаше апетит и това бе добре дошло за госпожа Томас.
Страхът от непознатото беше ужасяващ, затова се опитваше да не мисли за бъдещето, повтаряйки се, че като му дойде времето все някак си ще се справи. Казваше си, че има само две възможности: или ще се остави на паниката да завладее разума й, или ще се опита да се справи с положението по възможно най-добрия начин.
Откакто свят светуваше жените раждаха деца. Убеждаваше се, че дори и край нея да се въртяха цял рояк акушерки и слугини, пак тя ще бъде тази, която ще трябва да понесе болката. Никой друг не можеше да го стори вместо нея. Повтаряше си, че през цялото време на бременността се бе радвала на добро здраве. Знаеше, че е силна и бе убедена, че след раждането щеше да се възстанови бързо. Дори пулсиращата болка в крака й бе изчезнала, което навярно означаваше, че костта вече зараства.
Прекарваше много време и в молитви. Молеше Бог да й даде сили и да й прости прегрешенията. Но най-вече говореше с неродените си бебета. Постоянно ги уверяваше, че всичко ще бъде наред, успокояваше ги, като им разказваше за щастливите си дни в Ирландия, нашепваше им името на техния баща — Шон О’Тул, граф Килдеър.
Шон О’Тул кръстосваше из стаята напред-назад като звяр в клетка. Очакването го убиваше.
— Отплаваме веднага щом моряците пристигнат, без значение колко е часът. — За да си запълни времето, започна да опакова багажа.
— Ти ще отплаваш — тихо го поправи Джони. — Аз не мога да се върна в Англия. Изгорих всички мостове след себе си. Баща ми вече трябва да е узнал за моята роля в цялата тази история. Преди да тръгна, нападнах Джак Реймънд и му счупих крака.
— Какво ли не бих дал да съм на твое място! Щеше да ми достави огромно удоволствие! — злобно отвърна Шон.
— И без това те чака доста работа. Най-главната ти грижа сега е Емералд. А моята — Нан.
— Нан Фицджералд? — Тъмните очи на Шон го изгледаха предизвикателно.
— Тя е моя съпруга. Очаква дете от мен. Достатъчно дълго време я пренебрегвах.
— Твоя съпруга? — Очите на Шон засвяткаха застрашително. — И откога, по дяволите?
— Ти беше толкова обзет от жаждата си за отмъщение, че не забелязваше дори това, което става под носа ти. Отец Фиц ни ожени тук, в Грейстоун.
— Как си се осмелил да заговорничиш зад гърба ми? Аз ли съм единственият, който не знае нищо? — О’Тул прекоси стаята и сграбчи Джони за гърлото.
— Не можех да я изоставя с копеле в корема — задавено изрече той. — Аз я обичам.
Думите имаха по-голям ефект, отколкото юмруците. Раменете на Шон увиснаха и той разхлаби хватката си. Тогава на вратата се почука и двамата мъже се обърнаха едновременно. Беше господин Бърк.
— Рори Фицджералд и останалите моряци са тук.
— Благодаря на Бога! — За пръв път от пет години О’Тул изричаше Божието име. — Кажи им, че незабавно отплаваме.
Пади Бърк се изкашля.
— С Кейт сме готови да дойдем с теб. Знаехме, че ще се върнеш за нея.