— Света Дево! — разнесе се зад него възклицанието на Пади Бърк.
Жаждата да убива го задушаваше. В този миг би унищожил с голи ръце и баща й, и съпруга й. С огромно усилие на волята сподави яростта си. Не биваше да губи време. Трябваше да спаси Емералд и новородените.
Чу как Кейт поема дълбоко дъх.
— Нуждаем се от свещеник. Бедната малка душица може би изпуска последното си дихание.
Думите й му подействаха като камшик. Шон сграбчи малкото вързопче и впери поглед в посинялото личице. Наведе се и допря устни до малките устенца, за да им вдъхне живот.
— Не се нуждаем от свещеник. Никой няма да умира тази нощ!
Когато гърдичките на новороденото момиченце започнаха да се повдигат, той го върна на Кейт.
— Ще ги отведем оттук!
Момченцето, задрямало върху гърдите на майка си, се събуди и нададе силен рев. Шон го грабна и го пъхна в ръцете на Пади Бърк.
— Направете ми път — нареди той и вдигна Емералд, Докато я носеше по стълбите, изпита чувството, че най-после е намерил онова скъпоценно нещо, което бе изгубил. Внесе я внимателно в каретата.
Емералд отвори очи, затвори ги отново и прошепна:
— Не мога повече…
Думите й изпепелиха сърцето му. Знаеше, че животът й е в опасност. Тя плащаше за греховете, които той бе сторил. Искаше му се да прокълне Бог за несправедливостта в живота.
Господин Бърк подаде детето, което носеше на Кейт, и се качи на капрата до кочияша. Шон се сви на пода, опитвайки се да придържа Емералд. Пътуването от Портман Скуеър трая само няколко минути, които му се сториха цяла вечност.
Пристигането им на Олд Парк разбуди слугите и къщата тутакси оживя. Веднага повикаха лекар, запалиха камините, оправиха леглата. Стоплиха и няколко ведра с вода.
Шон положи нежно скъпоценния си товар върху ленените чаршафи.
— Всичко ще бъде наред, любов моя. Вярвай ми! — прошепна с пресипнал глас младият мъж, а погледът му се плъзна по Емералд и по двете бебета. — Погрижете се за тях — обърна се той към Кейт и Пади. Сърцето му се късаше, че се налага да остави любимата си и момченцето, но трябваше да се заеме с момиченцето. — Донесете уиски!
Отнесе притихналото вързопче във всекидневната и внимателно го разви. Сърцето му се вледени, когато видя мъничкото телце. Пади се върна с бутилка уиски. Шон изля малко в дланта си, стопли течността на огъня и започна да я втрива в кожата на бебето.
Тръгна от слабичките гърди, после мина по гръбчето. Пръстите му нежно се плъзнаха по ръчичките и крачетата на дъщеря му.
След около час застрашителният синкав оттенък започна да изчезва. След два часа кожата на малкото момиченце дори се зачерви. Шон се наруга, задето се бе проявил като недодялан глупак. Навярно бе прекалил с усилията си. Гушна бебето и отиде в кухнята.
— Има ли мляко?
— Млекарят доставя всеки ден прясно мляко, милорд.
— Имам нужда от стерилна кърпа. Най-добре да е ленена.
Прислужницата сложи на огъня тенджера с вода и пусна вътре една ленена салфетка.
— С две бебета, милорд, ще се нуждаете от дойка.
— Как не се сетих за това! Ще можете ли да доведете някоя?
Жената се усмихна, доволна, че е била от полза.
— Агенцията, която се занимава с наемането на икономи и домашна прислуга, може да окаже и такава услуга. Английските дами не кърмят бебета си, милорд.
Шон отнесе чашата с мляко и изварената ленена кърпа във всекидневната. Наля малко от кехлибареното уиски в млякото, после потопи крайчеца на кърпата. Разтвори устата на бебето с пръсти и започна внимателно да храни дъщеря си, капка по калка.
Бебето внезапно се задави. Шон замръзна. Обърна го и го потупа по гръбчето. От устата на детето потече бяла слуз. Шон я избърса и момиченцето пое дълбоко дъх, отвори уста и слабо проплака.
— Добро момиче, татковото момиче. Хайде да продължаваме, време е за закуска.
Пади Бърк влезе в стаята.
— Слава Богу, това бе доста окуражителен звук. Да можех само да накарам момчето да млъкне!
— В кухнята има мляко, а утре сутринта ще дойде дойка. Докторът тук ли е?
— Ще бъде на сутринта. Лекарите на богатите се ръководят от свои собствени правила.
— Как е тя?
— Кейт каза, че е изгубила много кръв. Нашето момиче е изтощено и много слабо, но поне е чисто. — Не му каза, че изгаря от треска и е започнала да бълнува.
Шон търпеливо успя, капка по капка, да излее половината чаша мляко в устата на дъщеря си, когато изведнъж осъзна, че другото бебе е момче. Погледна към слабото телце в скута си. Да, имаше Бог! Поклати глава, засрамен от арогантната си глупост. Когато човек държи безпомощното си дете на ръце и знае, че животът му виси на косъм, е склонен много бързо да признае съществуването на Бог. Шон О’Тул не само започна да се моли, но го стори пламенно, разтваряйки изцяло сърцето си за Божията любов.