— Можете да се опитате да й дадете течности, а аз ще й предпиша успокоително. Така и така съм дошъл, бих могъл да погледна и бебетата.
Шон обаче нямаше желание да изслушва надутото му мнение и за новородените.
— Те са добре, докторе. Колко ви дължа?
Брукфийлд погледна към малкото вързопче в широкото легло.
— Това не ми изглежда добре. Килдеър, вие сте интелигентен човек, който може да погледне фактите право в очите. Когато се раждат близнаци, обикновено само единият оцелява. Детската смъртност е много висока, дори сред нормалните и здрави деца. Подгответе се за неизбежното — това бебе няма да оживее. Понякога смъртта е благословено избавление.
— Вървете си — рязко рече Шон и затвори очи. „Господи, как ще преживея тази нощ, без да извърша някоя лудост?“. — Пади! — Господин Бърк се появи веднага и остави спящото бебе на леглото. — Изведи доктора, докато е все още цял!
Помоли се думите на лекаря да не са проникнали през вцепенението на Емералд. Тя обаче явно чуваше, защото реагираше на гласа му. Наведе се над нея и й заговори с увереност, каквато не чувстваше:
— Нашите бебета са тук. Те са нахранени и сега спят. Ще ти донеса нещо за пиене. Устните ти са много сухи.
Донесе две чаши до леглото и се запита как да й даде да пие, без да я задави. Издърпа възглавницата изпод главата й и седна на леглото зад нея, като се облегна на таблата. Много внимателно повдигна раменете й, така че да се опре на гърдите му.
Емералд се сгуши, сякаш най-после бе намерила желаното убежище. Шон поднесе чашата към устните й.
— Само една глътка. Точно така. Браво! Ти наистина си била жадна, а никой не се сети да ти даде да пиеш. Сега си почини и поеми дълбоко въздух.
Взе другата чаша и отново я приближи до устните й. С безкрайно търпение и нежни думи успя да я накара да изпие половината ечемичена отвара. Челото й все още гореше, но вече бе много по-спокойна.
Искаше Емералд да знае, че той е тук, до нея. Трябваше да усети, че именно той, а не някой друг, я държи до сърцето си. Затова улови нежно ръката й и сключи пръстите и около осакатения си палец.
Пламенно си повтаряше, че ако любовта може да лекува, то той ще я спаси със своята. Не знаеше дали бе само плод на въображението му, но му се стори, че пръстите на Емералд стиснаха ръката му.
Държа я така с часове. Мракът отстъпи на зората, после през прозорците започна да прониква светлината на деня. Шон видя как синът му се събуди и започна да плаче. Усмихна се, докато наблюдаваше как малкото дяволче става все по-гневно, настоявайки за храна и внимание. Появи се Кейт и го взе.
— Дойката ще дойде всеки момент. Детето ви е одрало кожата. Господ да ни е на помощ!
— Дали ще трябва да вземем две дойки? — Не се опитваше да прикрие страха си, че Емералд може и да не се възстанови. — Какво мислиш, Кейт?
— Емералд може до довечера да е достатъчно добре, за да накърми едното от тях.
Думите му вдъхнаха кураж и енергия. Щеше да й даде още течности и да я мие на всеки час. Ако бе в човешките възможности да се пребори с треската, щеше да го направи.
Усилията на цялото домакинство бяха съсредоточени само върху едно: родилката и бебетата да оживеят. Господин Бърк излезе и се върна с малка люлка. Изпратиха две от прислужниците да купят всичко необходимо за новородените — одеялца, пелени, шишета, биберони. Кейт остана да наглежда Емералд, докато Шон се изкъпа, преоблече и изгълта набързо храната си. После се върна при любимата си, за да бди над нея — шепнеше й утешителни слова, миеше я с гъбата, даваше й по малко вода и ечемичена отвара.
Здрачът измести дневната светлина. После падна мрак. Шон седеше, сгушил Емералд в обятията си. Стомахът му се бе свил на топка, защото тя все още не бе дошла на себе си. Изведнъж усети влагата. Надеждите му мигом избуяха. Пипна челото й, после лицето и шията. Емералд се бе изпотила! Значи температурата й бе спаднала!
Глава 34
Този път, след като я изкъпа, Шон й помогна да си облече чиста нощница, а после я вдигна от леглото, за да сменят чаршафите. Говореше й тихо, обясняваше й къде е, успокояваше я, че Кейт и Пади са с него, за да й помогнат.
— Не се опитвай да говориш, любима. Това само ще те умори. От теб се иска единствено да се оправиш. Останалото е наша грижа.
Макар че тя мълчеше, Шон знаеше, че го разбира. Усмихваше се, за да й вдъхне смелост, но сърцето му си оставаше свито. Знаеше, че най-доброто успокоение за нея ще бъде да види бебетата. Ала ако зърнеше дъщеря си, щеше да се поболее още повече от тревога. Макар че температурата вече бе спаднала, Емералд все още не бе добре и Шон се боеше, че възстановяването й ще бъде дълго и трудно.