Приседна на ръба на леглото и взе ръката й.
— Знаеш ли, че имаш едно малко момче и едно малко момиченце? — Сърцето му се сви, като видя бледата измъчена усмивка. — Ще ти ги донеса, за да видиш чудото, което си сътворила. — Намигна й. — Не излизай никъде, ей сега се връщам.
Отиде в дъното на спалнята, която бе превърната в детска стая, за да се посъветва с Кейт. Тя излезе с доста странно предложение.
— За да я предпазим от излишни тревоги, можете два пъти да й покажете едно и също бебе.
Шон се намръщи. Наистина би било много по-лесно. Просто една благородна лъжа. Ала Шон бе решил, че никога повече няма да я мами, независимо колко голямо е изкушението.
— Не, Кейт. — Обърна се към Алис, която бе като Божи дар в трудното им положение. — Дъщеря ми може ли да суче?
— Не много добре, сър. Почти няма сили. Дръпва няколко пъти и заспива.
— Дръж я будна. Не й позволявай да заспи, докато не се нахрани както трябва. Кейт, гъделичкай крачето.
Шон откри господин Бърк в дневната.
— Пади, ще протриеш килима, ако продължаваш да крачиш непрекъснато напред-назад.
Пади се засмя.
— Напомня ми за времето, когато вие се родихте. Колко често Шеймъс ви носеше на ръце по цели нощи.
— Дай ми го! Ще го занеса на майка му.
Когато Емералд видя сина си, прекрасните й зелени очи заблестяха с радостни сълзи.
— Той е истински красавец, но има дяволски характер. Когато се разплаче, може да събуди и мъртвите.
Младата жена се усмихна.
— Любима, искаш ли да го накърмиш?
Тя кимна, а той положи бебето до гърдите й и разтвори нощницата й. Малката устичка тутакси намери майчиното зърно. Докато гледаше как синът й лакомо суче, лицето на Емералд сияеше от щастие, а Шон си каза, че наистина е благословен, щом Бог му е отредил да види тази прекрасна гледка.
След малко вдигна бебето и го нагласи до другата гърда.
— Как ще наречем този малък дявол?
Емералд погледна в тъмносивите очи.
— Джоузеф…
В гърлото му заседна огромна буца. Не можа да промълви нито дума. Тя бе най-благородната жена на земята! Какво, по дяволите, бе направил, че да я заслужи? Когато Джоузеф започна да се унася в сън, Шон го взе, вдигна го, опря главичката му на рамо и го потупа по гръбчето, както му бе показала Кейт.
— Мислиш ли, че имаш сили да видиш и дъщеря си? — Всъщност му се искаше Емералд да заспи, за да отложи малко тревожния миг. — В такъв случай, макар и с риск да се повторя, не излизай никъде, ей сега се връщам.
Когато Шон излезе със сина си, Емералд затвори уморено очи. Бе чула разговора между баща си и доктор Слоун и бе узнала какво готвят за новородените. Тогава разбра, че едното умира, а другото ще й бъде отнето. И се предаде. Раждането й бе отнело всички сили. После надеждите й бяха стъпкани безмилостно. Затова се отдръпна в себе си и зачака смъртта.
Това, което последва, бе като сън. Явно ангелът на Смъртта бе слязъл на земята и я бе отнесъл със себе си. Чак по-късно осъзна, че не е сън и призракът, който се бе появил на Портман Скуеър, е Шон О’Тул, който по някакъв начин бе накарал Смъртта да отстъпи. Но Емералд почти нямаше надежда за малката си дъщеричка. Бе чула мнението на двама доктори, според които детето бе твърде малко в слабо, за да оживее.
Шон обаче се държеше пред нея. Емералд му бе безкрайно благодарна за всичко, което бе направил. Затвори очи и се помоли Бог да и даде сили да понесе истината.
Когато Шон пристъпи в стаята, притиснал нежно бебето до гърдите си, сърцето й щеше да се пръсне от мъка.
— Тя е много малка, Емералд, не исках да се тревожиш. Дойната вече я нахрани и сега спи. — Сложи я до сърцето й.
Внезапно Емералд осъзна, че не би могла да му отнеме надеждата. Погледна надолу, лицето й омекна от любов и тя с мъка сдържа напиращите сълзи.
— Катлин…
Шон щеше да се разплаче. В следващия миг видя, че тя също едва сдържа сълзите си. Падна на колене, за да е по-близо до нея. Погледите им се срещнаха и всички преструвки изчезнаха.
— Емералд, кълна ти се, че ако има начин да спася нашата дъщеря, ще го направя. Катлин е прекрасно име. Може би майка ми е неин ангел пазител. — Докосна притихналото бебе и излезе за малко, за да ги остави насаме.
През следващите две седмици не се отделяше от Емералд. Джоузеф започна да расте като гъбка, кърмен и от майка си, и от Алис.
Но малката Катлин почти нямаше апетит, често дишането й бе накъсано, а личицето й придобиваше восъчен оттенък. По което и време на деня или нощта да се случеше това, Шон я разтриваше, докато кръвообращението й отново се възстанови. Тя само немощно проплакваше, Шон и Емералд се редуваха да я държат на ръце. И двамата вярваха в магическата сила на докосването.