— Да върви по дяволите!
— Скъпа, той не се извиняваше.
— Защото за него е противоестествено да се извинява за каквото и да било. Смята го за обидно! Е, сега аз се чувствам обидена и ще го напусна!
— Когато си била в смъртна опасност, ти си изпратила да го повикат.
— Не, не съм! Изпратих Джони при теб. След като Шон ме изостави в Англия, нямах намерение да се връщам в „Замъка на лъжите“.
— Това е безсмислено, Емералд. Той няма да те остави да си отидеш.
— Майко, граф Килдеър може да е много силен и влиятелен мъж, но къде ще живея е мой свободен избор, не негов.
Докато двете жени бяха потънали в разговор, една тъмна фигура ги наблюдаваше отсреща. Уилям Монтагю не можеше да повярва на очите си. Беше застинал като ударен от гръм на палубата на „Чайка“. Посред дъблинския залив беше неговата красива съпруга, и то на борда на любимия му „Суолоу“. Облиза внезапно пресъхналите си устни. Скоро, много скоро щеше да си върне и жената, и кораба, дори и ако за целта се наложеше да разруши до основи „Замъка на лъжите“ и да избие всичките му обитатели.
Глава 36
Щом един от братята Мърфи се появеше в Грейстоун, бе сигурно, че не след дълго ще пристигне и другият. В семейство Фицджералд се шегуваха, че братята Мърфи се привличат като магнит. Затова, когато пристигна Пат, който понастоящем бе капитан на „Бримстоун“, Шон О’Тул не се съмняваше, че Тим вече е на път.
И наистина още на следващия ден „Херон“, който бе преименуван на „Делфин“, пусна котва в залива на Грейстоун. Шон и Пади прекараха по-голямата част от деня с братята Мърфи — провериха товара, прегледаха митническите декларации и фактурите, които придружаваха стоката от Испания и Мароко.
Когато привършиха, Тим Мърфи отведе Шон настрани, за да си разменят по някоя дума насаме.
— Бауърс ми каза, че е видял кораба на Монтагю, когато тази сутрин потеглихме от Дъблин. Кълне се, че е бил той.
Шон загрижено се намръщи.
— Да вървим в кухнята, Тим. Трябва да поговорим с Шеймъс.
Амбър възнамеряваше да си тръгне на следващия ден и Джони свали сандъците с багажа й. Шон, с мрачно изражение на лицето, повика Джони. Емералд усети, че нещо не е наред.
— Господи, как мразя, когато правят така!
Амбър се опита да я успокои.
— Те просто разговарят за бизнес. Шон не е целял умишлено да изглежда тайнствен.
— Ти не го познавай много добре. Когато се зададе някоя беда, те сплотяват редиците си и държат жените настрани.
— Емералд, прекаляваш с подозренията си!
— Нима? Само един поглед върху лицето на Шон ми е достатъчен. Отново се е заел с отмъщението си! Та нали живее само за това! Само след час ще отплава нанякъде и ще ми сервира поредната лъжа!
— Мисля, че въображението ти те подвежда.
Малко по-късно Шон се върна и рече небрежно:
— Емералд, ще изляза в морето със „Сулфур“. Не ме чакай, любима, имам малко работа.
Емералд го погледна право в очите.
— Къде отиваш?
— В митницата в Дъблин. Има някои документи, които се налага да попълня.
— Това няма да ти отнеме много време.
— Е, имам да свърша и още нещо.
— Не може ли да почака? Днес е последният ден на мама тук, а Джони и Нан утре също заминават. Бих искала да сме заедно.
— Тим Мърфи настоява да погледна кораба. Джони също ще дойде с мен. Двамата с Нан ще останат още няколко дни. — Лицето му бе придобило познатия непроницаем израз.
„Ако сега излезеш през тази врата, аз няма да съм тук, когато се върнеш.“ Направи един последен опит. Приближи до него и умолително го погледна.
— Шон, моля те, не заминавай!
Той плъзна ръка около кръста й и я притегли към себе си, взирайки се в зелените й очи.
— Скъпа, не ставай капризна. Ще се опитам да се върна за вечеря, така че престани да се тревожиш. — Целуна я бързо и изчезна, без да се обърне.
Тогава Джони се появи.
— Къде е Нан?
— Горе с бебето. Каква лъжа смяташ да й пробуташ? — гневно го изгледа Емералд.
— Емералд, не се бъркай в мъжките работи!
Раменете й увиснаха. Гневът я напусна и душата й се изпълни с тъга. Вдигна поглед към майка си.
— Ще отида да си приготвя багажа. Заминаваме още днес.
Потърси Елен и Джейн.
— Ще взема близнаците и ще ги заведа в Уиклоу. Смятам да останем няколко дни при майка ми. Вих искала и вие двете да ме придружите. Съгласни ли сте?
Те кимнаха. Емералд се почувства малко виновна, че е принудена да ги лъже, но си обеща, че ще им позволи да се върнат, ако се почувстват нещастни с нея.
— Много ви благодаря. Не бих могла да се оправя без вас. Вървете да си опаковате багажа.
Когато купчината от сандъци и кошници пред входната врата прекалено нарасна, Кейт приближи до Емералд.