— Ти винаги си крил цялата си душа от мен. Сега знаеш как се чувства другият.
— Когато се опитах да ти кажа, че те обичам, ти не пожела да ме изслушаш.
— За Бога, аз знам, че ме обичаш! Винаги съм го знаела!
— Дадох ти бижута, къща, кораб!
— Стига с тези бижута, къщи и кораби!
— Тогава ми кажи, че не ме обичаш!
— Разбира се, че те обичам! Винаги съм те обичала повече от себе си. Но това не е заради любовта!
— В името на Бога, заради какво е тогава?
— Заради доверието — меко изрече младата жена.
Какво би могъл да й отговори? Емералд внезапно притихна.
— Шон, научи ме да живея за деня, но ти не го правиш. Ти живееш заради вчерашния. Живееш за отмъщението. Аз ти вярвах безрезервно, а ти ме предаде.
Болката в очите му бе достатъчно признание за верността на думите й.
— Значи искаш да ме напуснеш… Осъзнаваш ли, Емералд, че ти също искаш отмъщение. Няма да бъдеш щастлива, докато не ми нанесеш смъртоносната рана.
Емералд се втренчи ужасено в него. Очите й плувнаха в сълзи. Мили Боже, не това искаше! Искаше той да я привлече в прегръдките си и да й се закълне във вечна любов. Искаше да я увери, че ще направи всичко, за да я задържи. Искаше тържествено да се закълне, че оттук нататък тя и бебетата ще бъдат на първо място в живота му. Жадуваше да копнее само за нея. Жадуваше двамата да са свързани с доверие.
Погледът му се плъзна по красивото й сърцевидно лице. Шон осъзна, че винаги я бе обичал. Дори и когато отказваше да го признае. Любовта му към Емералд бе вътре в него, здраво пуснала корени, и никой и никога нямаше да я изскубне.
Ръката му докосна с безкрайна нежност мократа й от сълзите буза.
— Любов моя, само ти и децата сте важни за мен. Ще са съглася с всичко, което пожелаеш.
„Казваш го, но дали наистина го мислиш?“ Емералд искаше да бъде сигурна. Макар че мразеше това, реши да го изпита.
— Ами ако… ако ти позволя да задържиш сина си?
Видя как гневът се завърна в тъмните му очи.
— Емералд, да не си полудяла? Сигурно знаеш, че синът ни е достатъчно силен и здрав. Дъщеря ни е тази, която се нуждае от мен. Но аз никога няма да ги разделя. Или двете, или нищо.
— Ами ако… ако ти оставя и двете?
Черните му вежди гневно се смръщиха.
— Без теб? Не! Или всичко, или нищо!
Емералд плахо се усмихна. Не искаше никога вече да се съмнява в него. Желаеше хоризонтът на тяхното щастие да не бъде засенчен от облаците на отмъщението. Желаеше да има до себе си човек, на когото да може да разчита.
— Шон, жаждата ти за отмъщение е толкова огромна, че те е завладяла изцяло. Знам, че си загубил брат си и обичната си майка, но отмъщението не е отговорът на мъката ти. За да се справиш с тази загуба, трябва да си щастлив, че живееш. Не е достатъчно само да се оцелее. Трябва да разцъфтиш и дадеш плод. А за това е нужна обич.
— По дяволите, аз те обичам повече от живота!
— Ако това е истина, би трябвало да ми вярваш достатъчно, за да споделиш душата си с мен. Тогава ще ти повярвам, че си се отказала от отмъщението. — Емералд протегна умолително ръка.
Когато Шон се вгледа в светналото й от любов и нежност лице, най-после осъзна, че не отмъщението е това, което има значение, а единствено отговорността за тази жена и техните деца. Тогава протегна бавно ръка. Върховете на пръстите им почти се докоснаха.
— Ела! Вярвай ми!
Глава 37
Емералд го бе чувала да го казва много пъти досега, но не бе осъзнавала колко жадуваше да го чуе отново. Сложи ръката си в неговата. Трепна, когато пръстите му се сключиха собственически около нейните.
В следващия миг той я привлече в силните си обятия и двамата дълго останаха така. Тя склони глава на широките му гърди, заслушана в ударите на сърцето му. Шон вдигна ръка и я погали по косата.
— Обичам те, Емералд.
Докато го изричаше, Емералд разбра, че казва истината. Улови ръката му и сложи дланта там, където туптеше сърцето й.
— И аз те обичам, Шон.
Докато я държеше в прегръдките си, обвит от нежната пелена на любовта, той усети как гневът, мъката и омразата бавно се стопяват. И като по някакво чудо в душата му се възцари мир и спокойствие.
Внезапно се почувства щастлив, безкрайно щастлив. Вдигна я на ръце и я отнесе до леглото. Докато я събличаше, се наслаждаваше на красотата й и й нашепваше това, което толкова дълго бе таил дълбоко в сърцето си. Излегна се и я сложи върху себе си. Устните му докоснаха нейните.
— Аз съм най-щастливият мъж на земята, а ти си най-благородната жена. Когато даваш, даваш без остатък. Не съм изненадан, че имаш близнаци. Да ми дадеш едно дете не бе достатъчно за теб, затова ми подари и син, и дъщеря. Сега можеш да поискаш всичко от мен.