Докато слизаха по стълбите, Емералд се бе вкопчила в ръката му.
— Отново се започва!
Безпомощността в гласа й сякаш прониза сърцето му с остър нож. Когато излязоха от пристройката, небето вече започваше да изсветлява. Шон стисна ръката й.
— Не, Емералд, кълна ти се, че ще направя всичко възможно, за да предотвратя излишните жестокости.
В къщата завариха пълна суматоха — навсякъде тичаха полуоблечени и изплашени слуги. Шон и Емералд хукнаха по стълбите, за да видят дали децата са добре. Кейт и Амбър ги посрещнаха на горната площадка.
— Защо Шеймъс стреля, та да изкара акъла на всички? — гневно попита Кейт.
— Татко не е взимал оръжие тук. Всичките му пистолети и пушки са в кулата.
Разтревоженото лице на Джони се подаде от една спалня.
— По дяволите, ти беше прав! Няма такова нещо като безобиден враг!
Шон сграбчи Емералд за раменете.
— Искам да ми обещаеш, че ще задържиш всички жени вътре в къщата. Тук е безопасно. — Наведе се и бързо я целуна. — Вярвай ми, Емералд!
В следващия миг вече го нямаше. Джони също тръгна с него.
Амбър видя, че лицето на дъщеря й е пребледняло.
— Баща ти е, нали?
— И моят съпруг. Вчера са видели „Чайка“ в пристанището на Дъблин.
— Не се тревожи, скъпа. Шон О’Тул ще им даде да се разберат!
— О, Господи, чувствам се толкова виновна… Изпратих го да се срещне с враговете си, а ръцете му са вързани!
— Какво искаш да кажеш?
— Казах му, че ще си тръгна, ако не се откаже от жаждата си за отмъщение и не забрави омразата си. Той ми обеща, че ще изпълни желанието ми. Закле ми се! Майко, ами ако не успее да се защити заради мен? Те ще го убият!
— О’Тул притежава достатъчно здрав разум, за да направи разлика между самозащита и отмъщение.
Бебетата се разплакаха. Кейт взе Джоузеф, а Емералд малката Катлин.
— Ще нахраня първо нея — каза тя на икономката.
— Ще му дам биберона и шишето, за да го залъжа. Вие се погрижете за момичето.
Кейт знаеше, че младата жена няма да се тревожи толкова много, ако е заета с децата си.
Емералд целуна личицето на бебето си и се отпусна в люлеещия се стол. Когато малката й дъщеря започна да суче, тя си помисли, че без любовта и всеотдайните грижи на Шон, това дете щеше да умре. В очите й запариха сълзи, докато приглаждаше меките къдрици. И тя, и новородените едва не умряха. А сега, когато започваха да растат и укрепват, по жестока ирония на съдбата Шон бе този, който можеше да умре. Затвори очи и започна да се моли.
На долния етаж се разнесоха гръмки проклятия.
— Това е Шеймъс — каза Амбър. — По-добре да сляза при него, преди да е получил нов удар.
На борда на „Делфин“, някогашния „Херон“, полуголият Тим Мърфи слушаше моряците, които току-що се бяха качили на палубата.
— Ако онзи негодник, когото бях оставил на нощна стража, си гледаше както трябва работата, досега щяхте да сте мъртви — мрачно рече Тим.
— Монтагю иска от нас да завземем този кораб, а зет му предпочита да ги потопи всичките! Проклетите оръдия бяха вече насочени към вас и за малко да стрелят. Можехме да станем храна за рибите!
Тим Мърфи започна да крещи заповеди. На слабата светлина можа само да види, че „Чайка“ се носи плавно към „Суолоу“. Веднага нареди да вдигнат котва и стрелците да заемат местата си.
— Ще изпратя онази английска свиня право в ада! — закле се той.
Шон, придружен от Пади и Джони, пристигна на пристанището тъкмо навреме, за да види запалените факли и да усети острата миризма на смола. Рори Фицджералд, капитанът на „Сулфур“, бе готов да изведе кораба и да атакува противника.
— Дайте сигнал на Мърфи да не стреля! — изкрещя Шон на Рори.
Морякът се изненада, но изпълни заповедта му. Пади Бърк видя как Шон сваля ботушите си и разбра, че се кани да влезе в морето.
— Задръж малко, Шон. Рори може и да се подчини на заповедите ти, но Мърфи има дяволски темперамент. Не проявявай безразсъдството да доплуваш до „Чайка“. Монтагю може и да не стреля по теб, но Мърфи ще те взриви на хиляди парчета. Тим знае, че който удари пръв, той печели. Ти си го учил на това!
— Пади, обещах на Емералд да спра с отмъщенията и да не позволя да се пролива излишна кръв.
— Момичето не разбира, че единствената защита срещу предателството е пак предателство.
— Длъжен съм да опитам, Пади! — Шон се плъзна в студените черни води.
Докато плуваше към „Чайка“, корабът започна да се отдалечава от пристанището. Отгатна намеренията им — бяха се приближили към „Суолоу“, за да се качат на борда и да го завладеят. Сега корабът на Монтагю се насочваше към „Полумесец“, на който нямаше никой. Неговият капитан Дейвид Фицджералд и целият екипаж бяха заминали за Мейнут.