— Не сме сигурни в това! Лукавия Уили няма да нападне, без да е уверен в силата си. Чух две експлозии. Дори не знаем колко от нашите са убити! След като разрушат корабите, Грейстоун ще бъде следващата им цел. Бъди добро момиче, иди и ми донеси една пушка, Амбър!
Макар че външно изглеждаше спокойна, сърцето на Амбър се бе свило от страх. Ами ако Монтагю и хората му все пак нахлуят в Грейстоун? Знаеше, че ще се чувства по-спокойна, ако има оръжие.
— Добре, Шеймъс, ще отида, но ако някой пита за мен, не му казвай, че съм излязла от къщата. Къде са тези пушки?
— Винаги ги държа заредени и подпрени на стената до големия прозорец. Няма начин да не ги видиш.
Амбър се измъкна незабелязано през задната врата. Въздухът миришеше на смола и барут, но повече експлозии не последваха. Откъм морето се чуваха мъжки гласове, ала изглежда нещата се бяха поуспокоили. Пламенно се помоли опасността да е отминала.
Вдигна полите си и затича по пътеката към наблюдателната кула. Изкачи задъхано стълбите и влезе. Веднага ги видя. Бяха подредени до стената близо до прозореца точно както Шеймъс й бе казал. Зачуди се дали да вземе и четирите, или само по една за Шеймъс и за нея. Тогава погледна през прозореца и замръзна: поне десетина мъже се бяха насочили към къщата, а най-отпред вървеше Уилям Монтагю.
Амбър се втренчи в ужас. Стомахът й се сви на топка. Постепенно осъзна, че всъщност Монтагю не предвождаше мъжете, а се тътреше най-отпред, защото бе пленен. Страхът й мигом се изпари и на негово място се възцари омразата.
Взе една от пушките, нагласи мерника и внимателно се прицели. Когато дръпна спусъка, пушката отскочи и я блъсна в рамото. „Ще имам още една синина заради теб Уилям Монтагю, ала тази ще е последната!“ Видя как мъжете се скупчват около тялото на земята.
Шон се отдели от останалите и хукна към кулата. Докато взимаше по три стъпала наведнъж, изкрещя на Шеймъс да престане да стреля. После се закова на място. Сивосините му очи изумено се втренчиха в жената в елегантна сива копринена рокля и кехлибарени коси. Двамата дълго останаха така загледани един в друг, после устните на Амбър се извиха в доволна усмивка.
Глава 38
Емералд се разтрепери, когато чу изстрел толкова близо до къщата и подаде дъщеря си на една от бавачките.
— Трябва да разбера какво става!
Кейт се прекръсти.
— Не излизай навън, дете. Обеща на Шон, че ще останеш тук.
— Кейт, не мога да остана тук в пълно неведение. Шон е целият ми живот! Ако е ранен, трябва да съм с него.
Спусна се надолу по стълбите, отвори входните врати на Грейстоун и затича през широката поляна към морето. На пътеката видя група мъже, които се бяха събрали около някой, който лежеше на земята.
„Моля те, Господи, да не е Шон! Само да не е Шон!“
Когато разпозна Джони, сърцето й почти спря. Приближи до брат си и позна мъжа на земята. Беше прострелян в главата и лежеше мъртъв.
— Къде е Шон? — прошепнаха безкръвните й устни.
Джони я погледна объркано за миг.
— Горе в кулата.
Емералд вдигна полите на роклята си и затича натам. Майка й грешеше! Това не бе самоотбрана, това бе отмъщение! Когато стигна в подножието на стълбите, Шон тъкмо слизаше. Впи поглед в него. Чувствата й бяха в пълен хаос. Облекчението, че не е ранен, бе помрачено от факта, че той току-що бе извършил убийство.
— Защо трябваше да го застреляш като бясно куче?
— Защото той беше бясно куче — изрече Амбър и пристъпи напред с пушка в ръка.
— Майко! — Емералд изтича нагоре по стълбите. Страхът и загрижеността изместиха останалите чувства.
Шон взе пушката от ръката на Амбър и Емералд я поведе обратно към стаята.
— Шеймъс ме изпрати да му донеса оръжие. Той бе дал свещена клетва, че ще го убие, ако някога стъпи на негова земя. Пушката бе в ръцете ми, когато го видях, и разбрах какво трябва да направя.
Джони също се появи и очите му се разшириха от изумление, когато разбра, че не Шеймъс е стрелял. Пристъпи към майка си и я прегърна.
— Всичко свърши. Той вече никога няма да ни наранява.
Потърси погледа на Шон.
— Какво ще стане сега с нея?
— Нищо. „Замъкът на лъжите“ пази тайните си.
— Благодаря ти! — изхлипа Емералд, хвърли се към Шон и зарови лице на гърдите му. — Целият си мокър!
— Този безразсъден глупак плува до кораба на баща ни, знаейки, че всеки миг могат да го пръснат на парчета!
— Направил си го заради мен, за да се опиташ да предотвратиш жестокостите. — Емералд ридаеше на глас. Шон бе удържал на дадената дума с риск за живота си!
— Когато достигнах до „Чайка“, баща ти вече бе застрелял Джак Реймънд. Ти си вдовица, Емералд.