— Обявявам ви за мъж и жена и нека Бог ви пази и закриля — тържествено завърши отец Фиц.
Щастливите младоженци излязоха на слънчевата светлина, която къпеше старите стени на параклиса и ръка за ръка се запътиха към Грейстоун. Там дълги маси, отрупани с всевъзможни лакомства, очакваха многобройните гости и обитатели на замъка.
— Нашите бебета се усмихваха, забеляза ли, Шон?
Той погледна към нея и нежно погали лицето й с дългите си пръсти.
— Те не се усмихваха. Малките дяволчета се присмиваха на баща си, дето е толкова сляпо влюбен в майка им!
През целия ден на небето нямаше нито едно облаче, сякаш цялата природа празнуваше. Всички се смяха, пиха, ядоха до насита, танцуваха и се веселиха, така както само ирландците могат да го правят.
Когато следобедните сенки започнаха да се удължават и денят да клони към своя край, Шон, сметна че е крайно време да отвлече булката, но шаферките не му позволиха, преди да им обещае, че ще изтанцува любимата им жига върху буре с бира.
Емералд помоли да поставят две бурета едно до друго. После повдигна полите на роклята си и се понесе във вихрен танц редом със съпруга си. Избухнаха оглушителни аплодисменти. Шон скочи на земята, протегна ръце и Емералд с весел смях се хвърли в прегръдките му. Аплодисментите се замениха с шумни викове, когато Шон я метна през рамо и затича към къщата. Спря чак в господарската спалня.
Там остави тялото й да се плъзне покрай неговото.
— Как е кракът ти? — с нежна загриженост попита младият съпруг.
— Напълно наред — промърмори тя и повдигна лице за целувка.
Устните му докоснаха нейните.
— Ще трябва лично да се уверя — прошепна Шон, вдигна полите й и пъхна ръка под гънките на роклята.
— Ох, оох, боли ужасно!
Ръката му се плъзна към задничето й и леко я шляпна.
— Малка закачлива палавнице! Това беше здравият крак!
— Аз? Закачлива? Никога!
Шон пъхна и другата си ръка под полите й.
— Вече цели два месеца ме дразниш и предизвикваш!
Устните й погалиха неговите.
— И се наслаждавах на всеки миг.
— Хайде да свалим тази сватбена рокля. Никога досега не съм виждал гола графиня.
— Ами лейди Нюкасъл?
— Тя е херцогиня, а и никога не сваляше корсета си — подразни я Шон.
— Ти си истински дявол, Шон О’Тул!
Той я целуна бавно и нежно, влагайки цялото си сърце и душа. Искаше да й покаже, че тя е единствената жена.
— Тази нощ ще бъде незабравима — промърмори младоженецът и й помогна да свали роклята.
Емералд се гордееше с тялото си. Гърдите й бяха едри и твърди, коремът й отново бе плосък, а кожата й излъчваше меко сияние на светлината на свещите. Затова искаше да му се покаже в цялото си великолепие. Отдръпна се и бавно прекоси спалнята. Тъмносивите му очи не се отделяха от прекрасната й голота.
Усети как кожата й настръхва. Кръвта й закипя и забушува във вените. Върна се при него тъкмо когато той сваляше и последните си дрехи, неспособен да се сдържа нито миг повече.
Повдигна я и зарови лице в уханната й плът. Докато я отнасяше към леглото, Емералд осъзна, че никога няма да може да избяга от силата на този мъж. Притисна се към него, отмаляла от желание. Много скоро телата им щяха да се преплетат в огнената вихрушка на страстта, съединени завинаги от любовта.
Шон нежно я положи върху снежнобелите чаршафи и разпиля тъмните й къдрици по възглавницата. Устните му нежно обходиха всяко кътче от копринената кожа.
— Красивата господарка на сърцето ми — промълви младият съпруг. После страстта му избухна. Обичаше я безкрайно и всеотдайно, както само един мъж може да обича една жена.
— Видя ли какво е написано на венчалната ти халка?
Тя свали пръстена и го поднесе към светлината. Само две думи: „Вярвай ми“.
— Обичам те, Шон О’Тул!
— Любовта е едно пътуване от първата искра на физическото привличане до пълното единение на душите.
Пръстите й обходиха лицето му, шията, гърдите и накрая се сключиха около неговите, така както и сърцата им се бяха слели.
В този миг Шон осъзна, че наистина трябва да загърби миналото завинаги, ако иска да прегърне бъдещето. Как бе възможно толкова дребничка жена да притежава такава огромна мъдрост? Наистина я обожаваше!
Емералд пое дълбоко дъх, когато усети пулсиращата мъжественост до бедрото си. Топлият му дъх погали ухото й.
— Спомняш ли си как, когато бе на шестнадесет години, ми зашлеви една силна плесница?
— Спомням си… — отмаляло промърмори тя.
— Тогава ти обещах, че някой ден ще ти направя нещо, че да заслужа онзи шамар.
Емералд плъзна ръка между телата им. Когато пръстите й обхванаха огромния пулсиращ член, от устните й се изтръгна смаяно възклицание. Ала нямаше да му позволи да има последната дума.