Глава 5
Емералд затаи дъх при вида на внушителната джорджианска постройка. „Значи това е «Замъкът на лъжите»“, помисли си тя, докато оглеждаше тълпата с надеждата да зърне познато мъжко лице. Когато не го откри, пое дълбоко дъх, събра цялата си смелост и приближи към една групичка от млади представители на рода Фицджералд.
— Здравейте, как сте? Радвам се да се запознаем.
Настъпи мъртвешка тишина. Погледът на момичетата се плъзнаха по новодошлата и се задържаха върху покритите й с кадифе гърди.
— Гледай ти, сякаш е кралицата на Англия — презрително отбеляза Фиона, а останалите девойчета се изкискаха злорадо.
Емералд смело преглътна подигравката и опита отново:
— Аз съм Фицджералд по майчина линия… и съм наполовина ирландка.
— С коя от двете половини? Горната ли? — провлачен попита Фиона, тъй като двама младежи се бяха вторачили с възхищение в гърдите на новодошлата.
— Значи затова е толкова ниска — с насмешка подхвърли Диъдри.
Кръвта се отдръпна от страните на Емералд. Никога досега не се бе чувствала засрамена от дребната си фигура.
— И как се казваш? — попита друго момиче.
— Името на дамата е Емералд — разнесе се дълбок глас зад гърба й, при което Емералд се извърна и погледна в тъмните усмихнати очи на Шон О’Тул.
Внезапно жестокостта на непознатите момичета вече нямаше никакво значение. Нищо нямаше значение, освен че той бе тук и й се усмихваше, толкова близо, че можеше да го докосне. Тя отметна тъмните си къдрици през рамо и го дари също с ослепителна усмивка.
— Честит рожден ден, Шон.
Младият мъж си припомни последната им среща. Възхищението й си личеше от километри. Сърцето му прескоча един удар. Обожанието, струящо от искрящите й зелени очи, накара кръвта му да закипи. Погледът му обходи зелената й кадифена рокля, която подчертаваше женствените й извивки. После се наведе и прошепна:
— Нима тази елегантна дама наистина е Емералд Монтагю? Как успя само за една седмица да се превърнеш е красива жена?
Тя се засмя, зарадвана от това, че я смята за голяма.
Шон улови ръцете й. Чу как си пое дълбоко дъх, докато ги повдигаше. Видя, че очите й се спряха върху устните му и се досети, че може би за пръв път в живота си се замисля за мъжката целувка.
— Знам какво ти се иска да направиш — подразни я той.
— Моля? — ахна Емералд и страните й порозовяха.
— Да потанцуваш, разбира се. Ще танцуваме ли? — Подаде й ръка и когато тя я пое, я завъртя през зелената поляна. Наведе се и прошепна: — За останалото ще трябва да почакаме, докато останем сами.
Силните ръце в следващия миг се обвиха около тънката й талия и Емералд се почувства така, сякаш се носеше по въздуха. Сърцето й пееше от близостта му, а цялото й същество бе обзето от трепетно вълнение. Когато музиката стихна, бе щастлива, че той не отдръпна ръцете си, а я поведе в следващия танц. Искаше да остане в прегръдките му завинаги, понесена във вихъра на звуците.
Фиона потупа Шон по ръката.
— Шон, ти обеща да танцуваш с всички нас.
— Вярно е — галантно склони глава той и преди да пусне Емералд, й намигна и прошепна: — Ще се срещнем по-късно в конюшните.
И млади, и стари се трупаха около Шон. Верен на обещанието си, той танцува с всяка жена. А когато цигулките засвириха познатата мелодия, се разнесе възглас:
— Шон, танцувай жига за нас!
Винаги готов да изпълни желанията на околните, той скочи върху едно буре с бира и майсторски затанцува, без да изпусне дори една стъпка.
Макар че се смееше и разговаряше с всички наоколо, през цялото време не изпускаше Емералд от погледа си. Затова я видя как се запътва към конюшните. Нужна му бе само минута, за да се отърве от многобройните си братовчеди Фицджералд. Но преди да се отдалечи, баща му го дръпна настрани, за да разменят няколко думи насаме.
— Провери ли всички пушки, които стовариха от „Дифенс“?
— Да. Броят им излиза, но амунициите са много малко.
Шеймъс кимна.
— Знам. Ще трябва да ги докараме от Ангълси. — Двамата се присъединиха към Монтагю, който разговаряше Едуард и Джоузеф.
Разочарованието бе обляло по-големия брат като огромна студена вълна, когато бе разбрал, че Амбър не придружава съпруга си. Въпреки отвращението и неприязънта, която изпитваше към англичанина, той се присъедини към него с тайната надежда да узнае нещо за любовницата си. Джоузеф бе започнал да подозира, че е заболял от любов.