— Ценя високо поканата ти, Шеймъс, и бих искал да се реванширам. След като Джоузеф ще се обучава за политик, с радост му предлагам гостоприемството на дома си в Лондон за следващия сезон. Това ще му даде възможност да посещава Парламента и Камарата на общините и да вникне в нещата иззад завесата. Бих могъл и да го представя на някои влиятелни личности. Не забравяй, че брат ми, лорд Сандуич, има достъп до всеки известен дом в столицата, политически или светски, а освен това е близък приятел на Уелския принц.6
Шеймъс хвърли поглед към тъста си, за да прецени реакцията му. Фицджералд мразеше британския парламент с цялото си сърце.
Едуард обаче само се усмихна и заговори благосклонно:
— Лондон би бил едно безценно преживяване за Джоузеф. Макар че се надявам това никога да не стане, все пак съм твърде много циник и допускам, че един ден парламентите на Ирландия и Англия могат да се обединят.
Идеята за Лондон се стори безкрайно привлекателна на младия Джоузеф, защото много скоро и Амбър щеше да се върне в столицата. Той протегна ръка на Монтагю.
— Благодаря за поканата. Често съм плавал до Лондон, за да пренасям стока, но никога не съм имал възможност да се насладя на светския живот там.
— Тази година ще се върна малко по-рано. Адмиралтейството е затънало до гуша в разправиите с Франция. Позволили са ми да остана само още две седмици в Ливърпул.
Шон прехапа устни, за да не се изсмее в лицата им. В момента Джоузеф мислеше само за любовницата си. Но и самият той не би отказал една покана за Лондон, който бе световен търговски център, а войната с Франция в момента създаваше отлични условия за големи печалби. Двамата братя се спогледаха, а в следващия миг се извиниха и отдалечиха.
— Да не си полудял, Джоузеф? Похотта е изписана толкова ясно на лицето ти, че и слепец ще я види. Той ти предлага гостоприемството си, не и леглото на жена си. За Бога, Джоузеф, престани да ламтиш за забранения плод. Отпусни се и се наслаждавай на този следобед. Наоколо е пълно с хубави жени. Отвори очи и виж това, което е под носа ти.
Джоузеф изпрати с поглед брат си, който се запъти към конюшните. Как щеше наистина да пропусне това, което е под носа му? Монтагю щеше да бъде тук през останалата част от деня, а Амбър беше сама на Ангълси. Младият мъж се усмихна. „Този следобед наистина ще се позабавлявам!“ Тутакси тръгна към къщата, за да вземе подаръка, който бе приготвил за любимата си. В мига, в който зърна прекрасните кехлибарени обици, реши, че Амбър7 ще се влюби в тях.
Когато влезе в конюшнята, Шон завари Емералд да се любува на новия му чистокръвен жребец.
— Здравей отново, красавице. Този приятел се казва Луцифер.
— Досетих се, че е твой… подхожда ти. Изглежда опасен.
— Искаш да кажеш, че и аз изглеждам опасен, така ли? — засмя се младият мъж.
Тя го стрелна предизвикателно с поглед.
— Може би.
— И двамата сме кротки като агънца. Позволи ми да ти покажа. — Шон разтри дългата черна муцуна на жребеца, потупа гальовно лъскавия му врат и се метна върху голия му гръб. — Искаш ли да дойдеш при мен?
Емералд се поколеба.
— Не се страхувай.
Тя отметна къдриците си.
— Аз не се страхувам. — В мига, в който приближи, той се наведе и я вдигна със силните си ръце.
— Оох! — задъхано извика тя и се вкопчи в черната грива.
Шон я настани между бедрата си.
— Няма да те оставя да паднеш. — Плъзна ръка около тънката й талия и ароматът на косите й го замая. Повдигна ги, притисна устни към тила й и потръпна. — Ти си най-хубавото момиче днес.
Дочуха се обаче нечии стъпки и Шон рязко вдигна глава.
— По дяволите!
Някакъв официално облечен момък стоеше пред тях.
— Емералд, търсих то навсякъде.
— Джони! Това с Шон О’Тул. — Тя се плъзна надолу с виновно изражение на лицето.
— Ти сигурно си братът на Емералд. Добре дошъл в Грейстоун.
Младежът се изчерви до ушите.
— З-здравей! Надявам се, че нямаш нищо против, задето съм в конюшнята. Аз съм луд по конете.
— Разбира се, че не — увери го Шон, опитвайки се да накара срамежливото момче да се отпусне. „Значи това е синът на Монтагю. Изглежда се страхува от собствената си сянка. И нищо чудно, сигурно баща му го е наплашил до смърт.“
— Истински красавец! — с благоговение изрече Джони и протегна ръка, за да погали Луцифер. — Смяташ ли да се състезаваш с него?
— Може би. — Шон скочи от коня. — Интересуваш ли се от конни надбягвания?
— О, да! — Очите на Джони светнаха. — Майка ми е казвала, че в Килдеър се отглеждат и тренират най-добрите състезателни коне. Какво не бих дал да го видя. Дали всичко е същото, както когато тя е живяла там?
6
Има се предвид Джордж IV (1762–1830). Крал на Великобритания и Ирландия от 1820 година, когато наследява на трона баща си Джордж III, след като дълги години е бил регент заради необузданото си поведение. — Б.пр.