— Да — кимна Шон. — Пет хиляди акра разкошна гъста зелена трева се простира докъдето погледът ти стига и не се вижда нито ограда, нито дори дърво.
— Джони много разбира от коне — гордо заяви Емералд.
Покорен от топлото и приятелско отношение на Шон, Джони се осмели да сподели:
— Бих искал да ги отглеждам, но баща ми има други намерения за мен. Той ме кара да отида във флотата, въпреки че морето ме ужасява и страдам от морска болест.
— Много жалко, защото тъкмо смятах да те поканя на моята нова шхуна. — Шон погледна към Емералд с мълчалива молба.
— Благодаря, но предпочитам да остана тук с конете, ако нямаш нищо против — отвърна Джони.
— Чувствай се като у дома си. Може би един ден ще дойдеш в Грейстоун без баща си и тогава ще те заведа да погледаш надбягванията.
— Господи, това би било чудесно! — Джони импулсивно разтърси ръката на Шон. Не бяха много младите мъже, които се сприятеляваха с него и той не можеше да повярва, че О’Тул, който бе капитан на собствен кораб, се отнася към него като към равен.
— Май е по-добре да се върна на празника — извини се Шон.
— Това място е страхотно! Забавляваш ли се? — каза Джони на Емералд, когато любезният домакин излезе.
Младото момиче сбърчи нос.
— Забавлявах се, докато ти не ни прекъсна.
— Не бива да оставаш насаме с него.
— Та ти не ни даде подобна възможност!
— Съжалявам. Върви и го намери. Няма нужда да седиш тук с мен.
Емералд бавно се разхождаше покрай каменния парапет, когато Катлин О’Тул грациозно се спусна по стълбите, водещи към терасата.
— А, ето къде си била! Търсих те навсякъде, скъпа. — Улови малката ръка на момичето. — Ела с мен, бих искала да си поговорим насаме.
Емералд бе въведена във великолепната приемна. Катлин я настани край прозореца с изглед към вътрешната градина и пъхна чаша вино в ръката й.
— Аз съм Катлин О’Тул. Разкажи ми всичко за моята скъпа братовчедка Амбър.
Така Емералд разбра, че дамата е майката на Шон. Предпазливо отпи глътка вино, после още една. След това думите се посипаха като дъжд.
— Майка ми е добре, но отдавна мечтае да си дойде за малко у дома. Баща ми така и не й позволи… Мисля, че се страхува, че никога няма да се върне при него.
Сърцето на Катлин се изпълни със съчувствие.
— Е, тя е твърде красива млада жена и не можем да упрекваме баща ти, че се държи собственически спрямо нея.
— Много й липсва семейството. Аз се опитах да се сприятеля с братовчедките си, но те ме смятат за враг, защото съм англичанка.
Катлин погледна прекрасното младо създание, облечено в елегантна кадифена рокля. Не се съмняваше, че жените от семейството се бяха държали като ревниви котки.
— Скъпо дете, те просто са се заяждали с теб. Позеленели са от завист заради красивата ти рокля и хубавите ти гърди. Само един поглед им е бил достатъчен, за да разберат, че ти ще бъдеш кралицата на празненството. Върви да танцуваш и да се забавляваш.
Емералд допи ароматното вино.
— Запознах се с вашия син на Ангълси. Беше дошъл по някаква работа свързана с адмиралтейството.
Катлин видя как дългите гъсти мигли на гостенката се свеждат срамежливо и бузите й порозовяват. И двете вдигнаха едновременно глави, когато една висока фигура слезе по стълбите. За миг Емералд помисли, че тъмнокосата глава е на Шон, и Катлин я чу как поема дълбоко дъх.
— Джоузеф — извика майка му, — тук има една красива твоя роднина, която би искала да потанцува.
Джоузеф надникна в просторната гостна и разсеяно погледна към момичето, седнало до прозореца.
— Помислих си, че може да поизляза с шхуната на разходка в морето… — Не искаше да бъде груб, но нямаше търпение да събере екипажа си и да отплава.
— Великолепно! Нашата малка гостенка с удоволствие ще те придружи.
Светлината идваше откъм гърба му и Джоузеф не можеше да различи коя от многобройните му братовчедки е с майка му. Реши обаче, че ще успее бързо да се отърве от нея. Поклони се и галантно подаде ръка, а Емералд се смути и изчерви още повече, но му позволи да я изведе навън.
— Познавам ли те, красавице? — попита младежът и й хвърли бегъл поглед.
— Не, аз се запознах само с брат ти Шон.
— Трябваше да се досетя — засмя се облекчено Джоузеф. — Всички хубави момичета се влюбват в него от пръв поглед. Би могла да го намериш на борда на новата му шхуна.
Емералд проследи с поглед ръката му. Сърцето й затуптя лудешки като си представи, че Шон О’Тул е капитан на собствен кораб.
— Само пази сърцето си заключено — посъветва я Джоузеф и я остави, за да събере екипажа си.