Когато Уилям Монтагю съзря дъщеря си да вървя под ръка е Джоузеф О’Тул, стисна Шеймъс за лакътя.
— Идеална двойка. Една английска съпруга ще бъде голямо преимущество за Джоузеф, особено племенницата на вицековчежника на Ирландия.
„Хитър негодник! Много добре знаеш, че Джоузеф един ден ще бъде граф на Килдеър“, помисли си Шеймъс, но на глас каза:
— Идеята заслужава да се обмисли, Уилям. Ще го спомена на Катлин, но трябва да разбереш, че окончателното решение ще вземе Джоузеф. Моите синове сами правят избора си в този живот.
Емералд не бе единствената, която търсеше Шон О’Тул. Бриджет Фицджералд реши, че е дошъл моментът да поднесе специалния си подарък. Подозираше, че новият му кораб ще го привлече като магнит и затова го проследи с поглед, когато се запъти към пристанището, и след няколко минути го последва на борда.
Тъмносивите очи на Шон се вдигнаха с очакване от корабния дневник, в който записваше сведенията за първия си курс. Надяваше се, че е Емералд. Но в следващия миг заблестяха развеселено, защото видяха млада жена в бяла рокля като на послушничка. „Тази дръзка лудетина най-малко подхожда за духовното поприще на манастира“.
— Честит рожден ден, Шон — промълви девойката и му подаде малък пакет. — Уших ти риза.
— Колко мило от твоя страна, Биди — усмихна се той и разгърна прекрасната ленена дреха.
— Облечи я… Да видим как приляга на широките ти рамене…
Белите зъби на Шон блеснаха за миг и той свали ризата си.
Бриджет мигом се притисна към голите му гърди.
— Реших да не се пазя за Христос!
— Но това е истинско богохулство, малка палавнице! — засмя се той.
Емералд Монтагю се качи на борда на лъскавата шхуна и с разтуптяно сърце се запъти към долната палуба.
— Шон? Тук ли си?
Понеже не желаеше Емералд да го завари полугол с Бриджет, той и хвърли суров предупредителен поглед и й заповяда:
— Нито дума!
После сграбчи ризата си, излезе от каютата и плътно затвори вратата зад гърба си. Облече се и отиде да посрещне Емералд. Поведе я в обратна посока.
— Знам, че предпочиташ да покажеш кораба си на моя брат, но мога ли аз да го заместя? — Зелените й очи го предизвикваха.
— Знаех, че ще дойдеш — дръзко отвърна той.
— Не можах да устоя… — Устните й се извиха в лека усмивка. — На желанието си да разгледам шхуната.
— Не си могла да устоиш на мен, Емералд.
— Никога досега не съм виждала чисто нов кораб. — Погледът й се плъзна по разтворената му риза и се задържа. Също както в съня й, я завладя вълшебното усещане за нещо прекрасно.
— Обзалагам се, че има много неща, които никога досега не си виждала. — Пръстите му горяха от желание да я докоснат. Протегна ръка и погали леко кожата, която украсяваше деколтето на роклята й. После помилва страната й, шията, рамото.
Копнежът да му върне ласката я изгаряше като огън. Прокара пръст по бродирания край на ризата му. Представи си какво ли бе да почувства топлата му мургава кожа отдолу. Дланта й се осмели да продължи и в следващия миг усети туптенето на сърцето му. Затаи дъх, когато той се наведе, за да завладее устните й. Този път не сънуваше!
Устните му бяха твърди и настойчиви. Разтвориха нейните, за да вкусят от сладостта й. Целувката сякаш продължи цяла вечност и когато най-после той се отдръпна, Емералд бе напълно замаяна.
— Имаш вкус на вино и на жена — пресипнало промърмори Шон. Докосна устните й с върховете на пръстите си. Жадуваше за още.
Емералд смаяно осъзна, че това, което караше тялото й да тръпне, бе желание. Отстъпи смутено назад и за да прикрие вълнението си, се извъртя и пристъпи към стълбите, водещи към палубата.
— Корабът наистина е много красив. Това там капитанската кабина ли е? — Преди да успее да я спре, тя отвори вратата и застина на прага.
Бриджет Фицджералд бе съблякла бялата си послушническа рокля и се бе излегнала гола върху леглото в капитанската каюта.
Емералд притисна длан към устните си. Внезапно разбра всичко.
— Ти си р-развратничел!
Шон не можа да сдържи смеха си.
— Ти май пак си чела енциклопедията, Емералд!
— Оох! — проплака тя, обърна се рязко и в бързината да се махне по-скоро едва не се заплете в полите на роклята си.
— Емералд! — Веселието му мигом секна. — Видя ли какво направи! — Внезапно се ядоса на похотливата си братовчедка. — Защо не можеш да се държиш като дама? — В следващия миг въздъхна примирено. Все едно да искаш да откъснеш круши от бряст. Обърна се и хукна.
Изскочи на палубата и прегради пътя на Емералд.
— Емералд, не си отивай. Не ставай глупава, нищо особено не се е случило.
— Под „нищо особено“ сигурно искаш да кажеш, че се случва всеки ден! — Вятърът сграбчи черните й къдрици и ги разпиля около лицето й. Високите й гърди се повдигаха развълнувано. Зелените й очи искряха от възмущение. Денем мислеше за него, а нощем го сънуваше. От мига, в който за пръв път го зърна в пещерата, бе заслепена от този красив ирландец и бе решила, че е нейният принц.