— Те не са достойни дори да лъскат ботушите ти. Ирландците са необразовани и мръсни варвари.
— Кой те е питал за мнението ти? Майка ми е ирландка и не желая да чуя и дума против нея! — Емералд бе готова да излее яда си върху първата й попаднала жертва, само и само поне малко да облекчи задушаващата болка, загнездила се в сърцето й.
„Малка кучка“, прокле я наум Джак. Баща му и чичо му знаеха как да се държат с жените — изискваха пълно и безусловно подчинение. Жените трябваше да се управляват с желязна ръка и добре да си знаят мястото. С усилие потисна желанието си да я сграбчи и да й покаже кой е господарят. Стисна ръце в юмруци. Знаеше, че трябва да изчака, а ако плановете му се осъществят, един ден щеше да си достави удоволствието да я види на колене.
— Става късно. Не мога да те оставя тук сама в тъмното.
— Запази съжалението за себе си. Не ми е нужно твоето състрадание. Върви и кажи на баща ми, че съм готова да тръгваме.
До слуха им достигна звука от приближаващ кораб. Чуха и шума от свиването на платната, последван от плясъка на котвата във водата. Внезапно дълбокият и сърдит глас на Шон О’Тул проряза тишината.
— Крайно време беше! Какви игри, по дяволите, играеш, Джоузеф? Докато се търкаляш в леглото със своята курва, аз трябва да оправдавам пред всички отсъствието ти!
— Внимавай какво говориш, братко! Амбър не е курва. Аз съм влюбен в нея.
— Престани да се залъгваш, Джоузеф. Ако наистина я обичаше, нямаше да рискуваш живота й. Монтагю ще я убие, ако открие малката ви любовна игричка.
Емералд се опита да си поеме дъх, но не можа. Пръстите й се вкопчиха пипнешком в златните копчета на униформата на Джак. Той улови шепите й в своите и я притисна към гърдите си.
— Шшт — предупреди я тихо.
„Лъжи! Лъжи! Лъжи!“, ехтеше в главата й. Отвори уста и с мъка глътна малко въздух, преди ръката на Джак да притисне устните й. Тишината им позволи да чуят следващите думи на Джоузеф О’Тул.
— Няма да разбере. Твърде е зает да продава оръжия и да трупа злато. За Бога, защо тези оръжия не са натоварени на каруците за Мейнут?
— Изкрещи по-високо, та всички да чуят! Не виждаш ли, че „Дифенс“ още не е отплавал? Не можем да товарим, докато Монтагю не си е тръгнал.
Гласовете заглъхнаха. Джак Реймънд почувства как главата му се замайва от това, което току-що бе научил. Идеше му да полети. Една част от информацията щеше да сподели незабавно с Уилям, а другата щеше да запази за по-късно. Бавно осъзна, че Емералд все още се е вкопчила отчаяно в сакото му. Внезапно му се прииска да се засмее на глас. Някой, който не даваше да се издума нито една лоша дума за майка му, неочаквано бе получил плесница.
Емералд ги помисли, че ще умре от болката, прорязала сърцето й. Нима тази сутрин се бе чувствала толкова щастлива? Сега й се струваше, че е било преди цяла вечност. Само за един кратък следобед целият й свят се срути. Разрушен от проклетите ирландци!
— Емералд, трябва да дойдеш в къщата, за да се сбогуваш с домакините.
— Не мога… — отчаяно прошепна тя.
— Хайде, хвани ръката ми. Аз ще бъда до теб. Просто вдигни високо глава и върви. — Джак взе пелерината й и я наметна около раменете й.
Мислите й бяха толкова объркани, че му позволи да й помогне да слезе от кораба и се облегна на ръката му, докато изкачваха стълбите към Грейстоун. Смехът и музиката, които долетяха до тях, докато прекосяваха тучната морава, й подействаха като удар. Как й се искаше кракът й никога да не бе стъпвал в „Замъка на лъжите“!
Уилям Монтагю погледна дъщеря си с нови очи.
— Много съм горд от теб. Днес се представи чудесно, момичето ми.
— Татко, бих искала да си тръгваме — промърмори тя.
— Какво, не желаеш ли да потанцуваш? Ммм, може би си права. Една истинска дама не бива да лудува и да се излага. — Монтагю се извърна към Джак. — Намери Джон.
Сбогуването бе като сън. Емералд бе вдигнала високо глава, а на устните й трептеше любезна усмивка, но не чу нито прощалните думи на Шон, нито усети целувката на Катлин върху бузата си.
На път за Ангълси Джони не спря да бърбори. Грейстоун бе оказал такова огромно въздействие върху него, че той сякаш не бе същият човек, Засипваше сестра си с поток от думи, а тя стоеше до перилата, потънала в нещастно мълчание. В крайна сметка почти не чу какво й каза, но разбра, че брат й е влюбен в Ирландия и всичко свързано с нея. После изобщо престана да долавя гласа му. Единствената й мисъл бе докога ли ще й стигнат силите да остане права.
Горе в офицерската каюта Джак Реймънд докладваше на Уилям Монтагю това, което бе научил през деня.