Очите й останаха затворени, а устните й потрепнаха, сякаш докоснати от нежните крилца на пеперуда. Усмихна се загадъчно и бавно повдигна клепки. Той бе коленичил пред нея и вперил напрегнат взор в лицето й, а тъмносивите му очи преливаха от смях. Без да откъсва очи от неговите, тя бавно се надигна и застана на колене.
Нямаше нужда от думи. Копнежът да се докоснат изгаряше кръвта им. Протегнаха ръце едновременно. Пръстите галеха бузата, шията, рамото на другия. Ръката на Емералд се плъзна по гърдите му и се спря при сърцето. Усети бясното туптене. Нейният ирландски принц! Наведе се, за да завладее устните й със своите, но когато топлият му дъх ги опари, той прошепна: „Давам те на Джоузеф.“
— Не искам твоята курва, искам си моята, искам Амбър! — гневно се развика брат му.
— Не, не, ние не сме курви! — Емералд отвори очи и се втренчи ужасено в мрака. Сънят! Отново същият сън, но грозно изопачен. Дори красивото й видение бе разрушено!
На сутринта излезе от къщата в мига, в който слънцето се показа на хоризонта. Не искаше да се среща с майка си, дори не искаше да бъде под един покрив с нея. Предпочиташе да бъде сама и затова потърси убежище в кристалната пещера.
Уилям Монтагю седеше в кабинета си в Ливърпул и проверяваше печалбата от курса до Ирландия. Освен официалните счетоводни книги, с които работеше Джак, той имаше и своя собствена. Не беше толкова глупав, че да дели лъвския пай с брат си. Граф Сандуич може и да притежаваше мечтаната от него титла, но пък за сметка на това Уилям имаше мозък в главата си и бе хитър и за двама.
Не съжаляваше, че оставя Ливърпул. Това бе най-мрачното и потискащо пристанище в Англия. Дори публичните домове бяха втора класа. Отбеляза си цифрата в края на страницата и затвори книгата. Оставаше му да свърши още една работа, преди да тръгне за Лондон. Трябваше да си прибере митническите такси, които Ирландия дължеше на държавната хазна. Набързо щеше да отскочи до Дъблин Касъл, след което щеше да вземе семейството си от Ангълси.
Малките му хитри очички се присвиха при мисълта за новата шхуна на Джоузеф О’Тул. Двамата с него можеха да се разберат много добре. Шеймъс все му отказваше единия от корабите си за търговия с роби, но може би лесно щеше да убеди сина. Уилям реши да опипа почвата, щом Джоузеф пристигне в Лондон. Едно бе сигурно — когато старият Фицджералд умре и внукът му получи титлата, повече никакво злато нямаше да се прахосва за ирландската патриотична кауза. Не и ако той имаше думата по въпроса.
Една идея започна да се оформя в главата му. Наля си чаша кехлибарено ирландско уиски. Отпи от ароматната течност в се усмихна, разкривайки жълтите си зъби.
Може би имаше начин да ускори наследяването на титлата!
Измина цяла седмица, откакто Джоузеф бе с Амбър, и това въздържание се отразяваше зле на настроението му. На закуска Шеймъс най-после не издържа и се обърна към сина си:
— Напоследък постоянно си кисел и раздразнителен. Не те свърта на едно място. Какво ще кажеш днес да отплаваш за стока?
— Смятам да отида до Дъблин за нови дрехи. Не мога да замина за Лондон с тези парцали.
— Ако става дума за амунициите от Ангълси, аз ще отида — обади се Шон.
— Ангълси ли? — възбудено го прекъсна Джоузеф. — Не, аз ще отида.
— По-добре аз — натърти Шон.
Шеймъс се усмихна.
— Остави Джоузеф да го свърши. Явно иска да види момичето на Монтагю.
Кръвта се отдръпна от лицето му и сините му очи се извърнаха невярващо към Шон. „Господи, нали не си ме издал?“
— Татко има предвид Емералд — уточни брат му.
— Емералд? — обърка се Джоузеф.
— Момичето, което изведе на разходка с новата си шхуна, дъщерята на Монтагю. Тази, за която той предложи да те сгоди.
— Дъщеря?!
— Да го сгоди? — ужаси се Шон.
— Да не би да сте били толкова пияни на празненството, че нищо не си спомняте? — раздразни се Шеймъс и се изправи. Подозираше, че както обикновено синовете му се опитват да се помайтапят. — Разберете се кой от двама ви ще отиде до Ангълси. Мен ме чака доста работа.
Братята се втренчиха слисано един в друг.
— Монтагю иска да ме сгоди за дъщеря си? — невярващ избъбри Джоузеф.
— Само през трупа ми! — гневно заяви Шон.
— Това решава нещата — отсече Джоузеф. — Аз отивам в Ангълси! Трябва да кажа на Амбър какво е намислила онази дърта свиня.
Шон не можеше да му възрази. Знаеше, че в края на седмицата Монтагю се връща в Лондон. Щеше да бъде по-добре Амбър да е далеч от брат му. Започваше дори да се съмнява в мъдростта на предстоящото пътуване на Джоузеф до столицата. Опита се да определи собствените си чувства към Емералд.