Какво точно изпитваше към нея? Припомни си първата им омагьосваща среща. Тогава го бе пленила с богатото си въображение и изненадващия полет на мисълта.
Сега бе изненадан от силното чувство за собственост, което внезапно бе завладяло сърцето му. Припомни си и плесницата, която му бе зашлевила на рождения ден. В очите му затанцуваха весели пламъчета. Разтри бузата си. Още усещаше парването на малката й длан. Един мъж навярно никога не забравяше първата жена, която го е ударила.
Джоузеф О’Тул плаваше към Ангълси. Искаше да предупреди Амбър за плановете на съпруга й.
Уилям Монтагю в този момент бе посрещнат с всички почести на тържествена церемония в Дъблин Касъл от сър Ричард Херон, официалния представител на Англия.
Когато приключиха с митническите такси, Монтагю помоли за кратък разговор насаме с лорд Касълрей, чиято работа бе да управлява Ирландия и да съблюдава мира в страната. В момента на главата му се бяха струпали огромни неприятности. В четири различни графства едновременно бяха избухнали бунтове и лордът трябваше да изпраща английски войници, за да потушат вълненията, преди цялата страна да въстане.
Уилям Монтагю пристъпи направо към въпроса.
— Имам ценна информация — доверително започна той.
— Колко струва, Монтагю? — цинично попита главният секретар.
Уилям придоби обиден вид.
— Нито пени, милорд. Единствено моята лоялност и дългът ми към Англия ме подтикнаха да дойда при вас.
— Тогава говори, Монтагю. Неприятностите ескалират с всяка изминала минута. Бунтът се разраства все повече и повече.
— Разполагам с информация относно „Капитан Лунна светлина“.
— „Капитан Лунна светлина“! — избухна Касълрей. — Има поне десетина подобни изменници, които въоръжават селяните и ги подтикват към предателство!
— Не се съмнявам, милорд. Но със сигурност бихте искали да арестувате поне един от тях. После едва ли ще бъде особено трудно да го накарате да назове имената на съучастниците си.
— Те умеят да мълчат. Имат невероятно родово чувство. То им е в кръвта. Да изгният в ада дано! Кой е този „Капитан Лунна светлина“?
— Името, което ще ви съобщя, принадлежи на могъщ и влиятелен благородник и затова бих желал да ми бъде гарантирана пълна анонимност.
— Имаш думата ми!
Двама въоръжени пазачи от Дъблин Касъл качиха тежкия железен сейф на борда на „Суолоу“. Когато малкият кораб потегли от пристанището на Дъблин, Уилям се почувства изпълнен с патриотизъм. След всичките злини, които бе извършил, днешната му постъпка бе нещо като опит за изкупление на греховете. А фактът, че в същото време помагаше и на себе си, го правеше безкрайно доволен. Нищо на тази земя не можеше да се сравни с усещането, че направляваш Съдбата.
Амбър се вкопчи в ръката на Джоузеф.
— Не биваше да идваш днес. Това е грешно, Джоузеф. Трябва да престанем да се виждаме.
— Замълчи, Амбър. — Освободи се от ръцете й и я прегърна през раменете. — Никога досега не съм изпитвал подобни чувства! Не мога просто да се обърна и да си тръгна, сякаш нищо не е било!
Сянката на Емералд застана помежду им.
— Аз съм достатъчно възрастна, за да ти бъда майка, Джоузеф!
— За Бога, та ти си малко над тридесетте, млада и жизнена, а си омъжена за старец!
— Емералд сигурно е разбрала за нас. Гледа ме с такова отвращение и омраза. Дори не иска да стои под един покрив с мен. Излиза още призори и се връща чак когато се мръкне.
— Аз дори не си спомням как изглежда това дете, Амбър. Нелепо е да се мисли, че можем да бъдем годеници.
— Казах на Уилям, че е твърде млада. Когато се върнем в Лондон, ще я изпратим в пансион. Багажът ни е опакован. Утре тръгваме, Джоузеф.
— Аз също ще дойда в Лондон!
Амбър тъжно се взря в сините му очи. Това не биваше да става. Щеше да го отведе в леглото и с тялото и ласките си да го убеди да се подчини на решението й да се разделят.
Ала Амбър бе направила сметките си, без да отчете силата на Джоузеф да убеждава. Срещата им бе изпълнена с дива страст, подклаждана от горчивата мисъл, че може би е последна. Вкопчиха се един в друг. Устните им мълвяха нежни слова. Вричаха се във вечна любов. Накрая, изтощени от наслада, се отпуснаха в леглото.
Амбър, изпълнена с прекрасна нега, се унесе. Джоузеф остана буден, загледан в спокойно спящата жена до себе си. Не смееше да заспи. Знаеше, че моряците са натоварили амунициите и искат час по-скоро да прекарат кораба през митницата, за да се насочат към пристанището на Грейстоун.