Думите му я извадиха от вцепенението. Втурна се покрай него, но камшикът изплющя през голите й нозе. Емералд преглътна вика си и полетя към къщата. Паниката бе стегнала гърдите й като железен обръч. Изтича по стълбите към спалнята си, макар да знаеше, че няма къде да избяга, защото чуваше стъпките му. Сърцето й тутакси се изпълни с необясним страх за майка й, който измести страха за самата нея. С треперещи ръце намъкна една фуста и припряно навлече роклята. Когато застрашителната фигура на Монтагю изпълни рамката на вратата, Емералд сподавено прошепна:
— Къде е майка?
Видя с ужас как лицето му почервенява от неконтролируема ярост.
— Да не си посмяла да споменеш името й! Вавилонската курва си замина! Избяга с отвратителния си ирландски любовник! За мен тя е мъртва! Качвай се на кораба!
— К-къде е Джони?
— Аз ще го намеря!
Емералд се отпусна отмаляла върху леглото. Баща й сигурно бе узнал за майка й и Джоузеф О’Тул! Какво се бе случило в къщата, докато е била в кристалната пещера? Майка й никога не би изоставила нея и брат й! Това бе невъзможно!
Тихо заплака. „Аз съм виновна, че тя си е отишла. Дори не приближавах към нея, гледах я с такава омраза и отвращение, че тя е решила, че повече не я обичам!“ Но как бе могла да избяга с Джоузеф О’Тул? Как бе могла да го предпочете пред собствените си деца?
С разтуптяно сърце момичето тихо се прокрадна по стълбите към спалнята на майка си. Завъртя дръжката на вратата и установи, че е заключена.
— Майко? — извика тихо тя, прилепила устни до ключалката.
Никой. Да не би да я е убил? Коленичи и погледна през ключалката. Видя само разхвърляното и празно легло. Побърза да се изправи. Не. Вътре нямаше никой. Още не можеше да го повярва, но явно баща й бе казал истината.
Чу шумове на долния етаж и крадешком се върна в стаята си. Събра набързо нещата си и ги стегна в малък вързоп. Повдигна полите на роклята си и видя кървавите дири, които бе оставил камшикът върху голите й нозе. Бяха се подули и я боляха. Майка й щеше да знае какви билки да им сложи, за да облекчи болката. Само че майка й я нямаше.
Обу чорапите и обувките си и хвърли поглед към огледалото. Косата й вече бе изсъхнала и се спускаше на буйни къдри по раменете. Огледа за последен път стаята. Тук бе прекарала толкова щастливи часове, наслаждавайки се на свободата си, на морето и на слънцето. Щастлива, до онзи съдбоносен ден, когато отиде в Ирландия. Това бе денят, в който целият й свят се бе превърнал на пепел. „Проклета да си, майко! Проклета да си затова, че си ирландка!“
Емералд смъкна багажа си на долния етаж. Моряците от „Суолоу“ изнасяха кутиите и сандъците. Сякаш ледена ръка я стисна за гърлото, щом чу гласа на баща си откъм конюшните. Явно сега изливаше гнева си върху Джони. Когато видя брат си, се ужаси. Монтагю го бе ударил жестоко с камшика през лицето. Джони беше толкова бледен, че тя си помисли, че всеки миг ще припадне.
— Емералд! — дрезгаво изрече той.
— Никога повече не наричай сестра си с това нелепо име! Вулгарна ирландска приумица! От сега нататък тя ще бъде Ема, едно почтено английско име! — Погледна с отвращение към дъщеря си. — Покрий тази отвратителна ирландска коса!
— О, Джони, но ти кървиш! — прошепна тя.
— Името му е Джон! Ще направя мъж от него, дори и да му струва живота! — Очите му застрашително се присвиха. — Ако разбера, че вие двамата заговорничите с вашата майка, тази долна ирландска курва, ще ви убия!
Стомахът на Ема болезнено се сви. „Господи, майко, защо ни причини всичко това? Защо ни предаде? Защо избяга с това ирландско момче, което може да ти бъде син?“
— Бързо на борда! Не мога да ви гледам и двамата! От този ден нататък ще ви накарам да забравите всичко ирландско! Просто ще го унищожа.
Глава 8
Конят на Рори Фицджералд се бе запенил, когато влетя в двора на Грейстоун.
— Къде е баща ти?
Шон отвори уста, за да му се скара за безразсъдното отношение към животното, но изведнъж предусети надвисналата беда.
— Замина за Белфаст. Какво се е случило?
— Господи! — простена Рори.
— Влез, Рори. Нещо с дядо ли?
Рори кимна. Изведнъж го обзе страх да съобщи лошите вести на друг, освен на практичния и разумен Шеймъс О’Тул.
— Какво става тук? — властно попита Катлин.
— Имат заповед за арестуването му — избъбри Рори.
— Колко са? — изстреля Шон.
— Четирима войници. Претърсиха замъка и околните сгради и откриха оръжията.
На Шон му се искаше Рори да бе държал устата си затворена пред майка му.
— Мамо, ще го намеря и ще го изведа от страната!
— Баща ти няма да понесе да се забъркаш в тази история.