— Войниците все още ли са в Мейнут?
— Двама останаха. Другите двама си тръгнаха с доказателствата.
Шон незабавно отиде да потърси Пади Бърк, за да му съобщи тревожните новини.
— По дяволите! Баща ти привидно не е замесен, но той предаваше съобщенията между графа и Улф Тон.
— Ако знаеш къде е дядо ми или как бих могъл да се свържа с него, моля те да ми кажеш, Бърк!
Пади Бърк се поколеба. Шеймъс щеше да му откъсне врата, ако синовете му се забъркат в тази каша.
— Бърк, трябва да го намъкна от Ирландия. Ако се върне в Мейнут ще го арестуват!
— Свръзката между бунтовниците в Дъблин е Бил Мърфи. Живее на Томас Стрийт.
Шон бе изненадан, че баща му и братята Мърфи са замесени в заговора. Но нали и двамата братя бяха женени за жени от семейство Фицджералд.
— Мама е много разстроена. Аз заминавам за Дъблин. Ще се върна колкото се може по-скоро.
Шон се смая, когато видя Едуард Фицджералд, разположил се удобно в гостната на Мърфи.
— Дядо, има заповед за арестуването ти! Двама войници те чакат в Мейнут.
— Иисусе! Не искам да се замесваш в това. Изненадан съм, че баща ти те е изпратил, Шон.
— Не ме е изпращал. Той замина за Белфаст. Младият Рори се появи по тревога в Грейстоун и мама не е на себе си от притеснение. Трябва да те изведа от Ирландия, докато пристанищата са още отворени.
— Ако има издадена заповед за арест, нито едно пристанище няма да е отворено за мен. А ако копелетата ме арестуват на твоя кораб, това ще убие майка ти.
— На борда на „Сулфур“ има таен трюм — настоя Шон, но видя упорито вирнатата брадичка на дядо си. — Тогава нека поне един от братята Мърфи да ти помогне да стигнеш до Франция.
— Аз съм граф Килдеър! Нима и за миг можеш да допуснеш, че ще позволя на някакви си англичани да ме прокудят от страната ми? Никога!
— Твърдоглава ирландска гордост! Нали знаеш девиза на баща ми: „Винаги прави това, което ти е изгодно, и никога няма да сбъркаш!“
— Шон, момчето ми, щом искаме нашите хора да оцелеят, трябва да се освободим от задушаващия гнет на англичаните. Това е работа за такива като мен. Ако един граф на Ирландия не застане начело на борбата срещу поробителите, то кой ще го направи?
— Тогава и аз ще застана до теб!
— Не, няма! Вие двамата с Джоузеф сте следващото поколение. Ако ние се провалим, вие оставате единствената надежда на Ирландия. Ако моето поколение не успее въоръжено въстание, вашето поколение ще трябва да се опита да извоюва независимостта по дипломатически път. Обещай ми, че ще държиш Джоузеф настрани от всичко това. Знаеш каква буйна глава е…
Въпреки че Шон О’Тул бе много разстроен от решението на дядо си, беше принуден да го приеме. Графът на Килдеър бе господар на себе си и сам избираше. Шон беше убеден, че така е редно.
Върна се направо в Грейстоун, надявайки се, че баща му се е прибрал. Поне можа да увери майка си, че за момента дядо му е добре. Не й каза обаче за твърдоглавието му, но го сподели с Пади Бърк.
Светлината чезнеше в небето, когато Джоузеф се прибра у дома от Дъблин. Беше отишъл там, за да си поръча нови дрехи за пътуването си до Лондон. Втурна се в къщата, сякаш самият дявол го гонеше по петите. Само един поглед върху пребледнялото му лице бе достатъчен да се разбере, че носи лоши новини.
— Цял Дъблин говори, че дядо е арестуван!
— Но аз се видях с него този следобед в къщата на Мърфи — възрази Шон.
— Точно там са го арестували… на Томас Стрийт. Хората разправят, че е имало стрелба!
— Света Дево! Веднага ще го откарат в тъмницата на Дъблин Касъл! Трябва да отида при него — настоя Катлин.
— Мисля, че е по-добре да изчакаш Шеймъс да се върне — опита се да я разубеди Пади Бърк.
— Не!
— Ще дойдем с теб — намеси се Джоузеф.
— Не!
— Аз ще отида с Катлин — рече Пади Бърк. — Вас ще държим настрани от цялата тази история.
Шон впи пронизващ поглед във верния Пади.
— Аз ще заведа майка си до Дъблин Касъл. Ти ще попречиш на Джоузеф да ни последва. Обещах на дядо, че ще държа брат си далеч от всичко това.
Впрегнаха каретата и потеглиха към града. Малки групички бяха наизлезли по улиците на Дъблин. Лицата на всички бяха мрачни и тревожни. Когато пристигнаха в замъка, майката на Шон настоя да я пуснат да поговори с арестанта.
— Аз съм Катлин Фицджералд, най-голямата дъщеря на графа на Килдеър. Настоявам да видя баща си!
Наложи им се да чакат цяла вечност, докато ги препращаха от един чиновник на друг. Всеки път Катлин повтаряше искането си и всеки път следваха извинения, опити да ги забаламосат или директни откази. Шон бе възхитен от дързостта на майка си. Тя бе истинска смела и решителна ирландка и чиновниците един по един отстъпваха под напора й.