Петимата мъже се отправиха към капитанската каюта. Монтагю им наля по чаша превъзходен френски коняк и предложи тост.
— Да пием за греховете на плътта!
Шон улови, че Уилям хвърли бегъл поглед към брат му Джоузеф и изведнъж се изпълни с подозрение. Дали брат му забеляза? Но дори и да бе така, Джоузеф отлично се прикриваше. Шон обаче реши, че трябва да сподели подозренията си. Искаше да го предупреди, че Монтагю си играе с него като котка с мишка, защото навярно подозира за връзката му с Амбър. Щеше да му намекне, че вероятно той е издал дядо им, както и това, че графът на Килдеър умира. Джак Реймънд подхвърли някаква цинична шега. Джоузеф отметна глава назад и избухна в смях. Шон реши да отложи разговора за утре, за да остави брат си да се наслаждава на първата си нощ в Лондон.
В каретата на път за „Диван клъб“, Монтагю ги забавляваше с разкази за околосветското пътешествие на граф Сандуич.
— Моят брат е обиколил и Италия, Гърция, Кипър и Египет. Той останал очарован от султана на Османската империя. Един истински тиранин, който управлявал с изключително разточителство, блясък и жестокост. Брат ми особено харесал и полигамията и подчинението на жените. А наистина когато жените си знаят мястото, животът е много по-приятен.
Шон видя как Джоузеф стисва устни и очите му се присвиват. Брат му явно не можеше да спре да мисли за Амбър. Щеше да бъде истинско чудо, ако преживееха вечерта без размяна на юмруци!
Пристъпвайки вратите на „Диван клъб“, човек сякаш се озоваваше в друг свят. Из въздуха се носеше ухание на тамян, а до слуха ти долитаха звуците от флейти, цитри и цимбали.
В първата стая ги посрещна един евнух, който им предложи богат избор от дрехи, тюрбани и кинжали. Уилям Монтагю даде тон като избра дълга широка роба, която се пристягаше в кръста с копринен пояс, златист тюрбан и малък кинжал. Племенникът му Джак последва примера му и си избра пъстро одеяние и сребърен нож.
Братята О’Тул бяха слисани. Джоузеф се отказа от нелепото облекло, тъй като видя колко смешно изглежда Монтагю. Джони, разкъсван от колебанието да последва примера на баща си или да предпочете сигурността на собствените си дрехи, се обърна към Шон:
— Ами ти?
Шон всъщност се забавляваше. Пъстроцветните пищни дрехи не накърняваха мъжествеността му, а чувството му за хумор му подсказваше, че ако иска преживяването да е пълно, не е зле облеклото му поне малко да отговаря на обстановката. Затова направи компромис и свали ризата си. Сложи кремава копринена туника върху панталоните си. Джони се усмихна с облекчение и направи същото.
Въведоха ги в някаква вътрешна стая, разкошно обзаведена с пищно ориенталско великолепие. Стените бяха целите в огледала, а подът бе покрит с дебел източен килим, по който бяха разпръснати многобройни възглавнички. В средата ромолеше фонтан, сред който се издигаше статуя на гола нимфа. От зърната на гърдите й бликаше вода. Палми в големи саксии допълваха илюзията за пустинен оазис. Шон прехапа устни. „Липсва само една камила“.
В следващия миг вратата се отвори. Влязоха пет жени с подноси. Те бяха облечени в прозрачни шалвари и въпреки че лицата им не се виждаха от булата, гърдите им бяха напълно голи. Коленичиха и им поднесоха по една малка чашка с турско кафе. Шон отпи от черната течност. Беше сладка, но с особен непознат привкус.
Върху всеки поднос лежеше малък камшик. Монтагю и Джак Реймънд взеха своите и ги размахаха във въздуха. Братята О’Тул не последваха примера им.
— Това са робини. Те са дължи да изпълняват всяко ваше желание. Ако не задоволят господарите си, очакват да бъдат набити с камшик — обясни Монтагю.
— Нима няма да имам възможност сам да си избера курвата? — саркастично попита Джоузеф.
Монтагю се засмя.
— Тези тук са длъжни да задоволят само жаждата ви. Оттатък има безброй девици. Можеш да си избереш която си пожелаеш. И по-добре да не избереш само една. Тук полигамията е за предпочитане.
Двама огромни черни евнуси разтвориха широките врати и разкриха харема. На ниските дивани лежаха оскъдно облечени красавици. Тъй като бе топло, робите, застанали покрай стените, раздвижваха въздуха с огромни ветрила от щраусови пера. Завеси от ситни мъниста водеха към уединените ниши.
Монтагю мушна с камшика си едно от момичетата, което тутакси се свлече на колене пред него, а той се излегна на дивана и посочи към друга жена.
Джоузеф се отпусна върху една дълга възглавница на пода до три жени, които пушеха наргилета. Не бе в настроение да се забавлява, но нямаше нищо против да попуши. Джони се бе залепил за Шон и той реши да окуражи младежа. Погледът му се спря върху най-младото момиче в стаята. Веднага смушка дискретно приятеля си.